"Хората са ядосани и отчаяни", казва журналистът Хазем Балуша. Заедно с хиляди други той бяга към южните части на ивицата Газа. Пред ДВ Балуша говори от бежанския лагер Нусейрат.
С оглед на престоящата сухопътна офанзива Израел призова над 1 милион души да напуснат северните части на ивицата Газа, в това число и град Газа. Един от тях е Хазем Балуша, който в момента е в бежанския лагер Нусейрат в южната част на анклава.
ДВ: Какво видяхте, когато трябваше да напуснете дома си в град Газа?
Балуша: Объркано и хаотично е. Никой не разбира какво се случва. Когато излязох от моя град - Газа, видях дълги опашки от коли, хора с матраци на покривите на колите, деца в колите. Някои хора вървят пеша, защото нямат друго средство за транспорт. Видях хора на каруци с магарета да се придвижват на юг. Видях разрушени високи сгради в различни райони. Някои райони не разпознах заради разрушенията. Навсякъде има отломки и прах.
Цялата Газа е потънала в мрак. Няма електричество, нито вода. Интернетът е много ограничен в някои райони. Има опашки за всичко - в пекарните, магазините за хранителни стоки. Едва успяваме да комуникираме, защото телефоните не работят нормално, сигналът е много слаб и всички хора се опитват да се обадят.
Видях огромен брой хора, които се местят - от града, от северната част към южната. Някои от тях са настанени в училища, а други са на улицата и питат дали има къде да се подслонят. Пред мен в момента виждам хора, които се опитват да напълнят галони с вода, защото в сградите и къщите няма вода. Те не могат лесно да използват тоалетната без вода. Аз самият не съм се къпал от пет дни. Мириша много лошо. Храната е много ограничена.
ДВ: Каква е положението там, където сте в момента?
Балуша: Тук, в Нусейрат, трафикът е по-интензивен. Хората ходят повече пеша, отколкото на други места, които съм виждал. Има недостиг на гориво. В бензиностанциите няма такова. Спрях на много бензиностанции, за да заредя колата си. Разполагах само с ограничено количество бензин и едва стигнах от град Газа до този район. Всички казват: Няма гориво, няма бензин тук, проверете на друга бензиностанция. Общественият транспорт не работи.
Понякога виждам хора да спят или просто да седят в колите си. Те носят каквото могат. Видях хора, които включват генератори, за да зареждат телефоните и преносимите си батерии.
ДВ: Как бихте описали отношението на хората наоколо?
Балуша: Хората са ядосани и отчаяни. Те не знаят какво се случва и какво предстои. Мнозина ме питат дали се водят преговори за прекратяване на огъня или нещо подобно. Основното, към което се стремят, е да останат живи и в безопасност. Но никой не знае дали това място е безопасно или не. Затова някои слушат радиостанциите, за да получат някакви новини и да чуят какво се случва. Всичко това е безумно.