Руски източници твърдят, че вероятно ротни части на две украински военноморски пехотни бригади са извършили десант през река Днепър на източния (левия) бряг на Херсонска област на 17-18 октомври. Публикуваните на 18 октомври геолокационни кадри показват, че украинските сили са напреднали северно от Пищановка (на 14 км източно от град Херсон и на 3 км от река Днепър) и в Пойма (на 11 км източно от град Херсон и на 4 км от река Днепър).
Това обобщи Институтът за изследване на войната (ISW).
Известен руски военен блогър твърди, че на 17 октомври следобед две украински "щурмови групи" са се приземили на източния бряг на река Днепър и са преодолели първоначалната руска отбрана, като временно са окупирали цялата Пойма и позиции в северните покрайнини на Пищановка.
По-късно военният блогър твърди, че руските сили са изтласкали украинските сили от тези позиции към река Днепър.
Военният блогър твърди, че украинска диверсионна група все още действа в Пищановка от следобеда на 18 октомври. Военният блогър обаче предполага, че руските сили поддържат позиции само в южните покрайнини на селището. Руското министерство на отбраната (МО) също призна за украинските операции, като заяви, че руските сили са спрели четири украински диверсионни и разузнавателни групи край Пидстепне (на 16 км източно от град Херсон) и Пойма.
Друг известен руски блогър в областта на военното дело също твърди, че украинските сили са окупирали Пойма през нощта на 17 срещу 18 октомври.
Руски източници изразиха сериозна загриженост относно продължаващата украинска дейност на източния бряг на Херсонска област и определиха тези действия като част от потенциална по-голяма украинска операция. По-голямата част от руските твърдения за развитието на събитията на източния бряг са предимно от един виден руски блогър, който напоследък е съсредоточил вниманието си върху този участък от фронта.
Руските източници характеризираха съобщените нападения като украински усилия за разширяване на "плацдарма" на източния бряг и начални етапи на по-мащабна настъпателна операция отвъд река Днепър.
Руският президент Владимир Путин по подобен начин определи украинските действия в Херсонска област като "следваща контраофанзива" и продължи типичната си реторична линия, като определи всички украински настъпателни операции като провал.
Изтъкнатият руски военен блогър, който е в основата на много от тези твърдения, през цялата 2023 г. периодично изразяваше загриженост за украинска офанзива през река Днепър и в края на септември 2023 г. засили предупрежденията си. Военният блогър реагира на съобщението за нападението през нощта на 17 срещу 18 октомври, като обвини руското МО, че не приема сериозно заплахата от украинско преминаване.
Руските опасения относно способността на руските сили да отблъснат потенциална украинска настъпателна операция по река Днепър може би са частично свързани със състоянието на руската групировка на левия бряг.
През последните месеци руското командване изтегли относително повече елитни части от Херсонското направление в подкрепа на отбранителните операции в западната част на Запорожка област, вероятно поради това, че разглежда Херсон като спокоен сектор, а сегашният състав на силите в района вероятно е относително по-малко боеспособен.
Говорителят на украинското Южно оперативно командване капитан първи ранг Наталия Хуменюк заяви на 17 октомври, че руските сили все още пренасочват обучени части от Херсонското направление към Запорожското и източното направление.
Възможно е обаче наскоро руските военни да са пребазирали елементи от 41-ва комбинирана армия (Централен военен окръг) и 810-та военноморска пехотна бригада (Черноморски флот) към Херсонското направление, но не е ясно къде в Херсонска област в момента са разположени елементи от 41-ва обединена армия.
По-рано бе съобщено, че украинските контраофанзивни операции са направили 810-та пехотна военноморска бригада боеспособна от 22 септември.
ISW няма да спекулира с обхвата и перспективите на продължаващите украински действия на източния бряг на Херсонска област, но не смята, че украинските сили са създали плацдарм на източния бряг на Херсонска област, подходящ за по-нататъшно маневриране на значителни механизирани сили в момента.
Въпреки това следва да се отбележи, че известни и като цяло надеждни руски източници обсъждат украинските действия на източния бряг като действия с по-голям мащаб от документираните досега тактически набези на украинските сили през реката.
ISW ще продължи да следи отблизо района и да оценява контрола върху промените в терена и руските реакции, в съответствие с постоянната си политика да не прогнозира украинските действия.
Украинските сили продължиха контраофанзивни операции в Източна и Южна Украйна и според съобщенията напреднаха край Бахмут и в западната част на Запорожка област. Украинският генерален щаб съобщи, че украинските сили са продължили настъпателните действия южно от Бахмут и са постигнали частичен успех южно от Роботине.
Руски военни блогъри твърдят, че украинските сили са напреднали край Клишчиевка, на 5 км югозападно от Бахмут.
Западните медии съобщиха, че досега САЩ са предоставили на Украйна ограничен брой ракети ATACMS. На 17 октомври Асошиейтед прес съобщи, че неназован американски служител е заявил, че Съединените щати са предоставили на Украйна "по-малко от десетина" ракети "през последните няколко дни".
На 18 октомври New York Times (NYT) съобщи, че двама неуточнени западни служители са заявили, че САЩ са изпратили "около 20" ATACMS на Украйна.
Руският президент Владимир Путин заяви на пресконференция в Пекин на 18 октомври, че АТАСМ са "принципно неспособни да променят ситуацията на фронтовата линия".
Кремъл не разглежда предоставянето на ATACMS на Украйна като ескалираща стъпка и Съединените щати не са преминали руската "червена линия", предоставяйки на Украйна тези ракети.
Украйна ще се нуждае от допълнителни ATACMS, за да поддържа оперативния ефект от тяхното използване върху масива от руски авиационни средства и логистика.
Спътниковите изображения от 17 октомври показват, че украинският удар с ATACMS по летището в Бердянск вероятно е нанесъл значителни щети на руските въздухоплавателни средства и летищната инфраструктура, но ISW все още не може да потвърди степента на щетите.
Няколко анализатори на разузнавателни данни от открити източници засилиха сателитните снимки на летището в Бердянск и предположиха, че на тях се виждат поне седем изгорели зони, където преди това сателитните снимки показваха различни руски хеликоптери, и допълнително отбелязаха, че много хеликоптери след това са се преместили.
Украински офицер от резерва заяви, че преди удара руските сили са имали на летището хеликоптери Ми-28, Ми-24 и Ка-52, и предположи, че степента на щетите вероятно е по-широка, отколкото е представена на предварителните сателитни снимки.
Украински военни източници съобщиха по-рано, че украинският удар е унищожил девет хеликоптера, една пускова установка за зенитни ракети, специално оборудване, складове за боеприпаси и инфраструктура на пистата, но към момента ISW не може да потвърди напълно тези руски загуби с наличните изображения.
Руският президент Владимир Путин изрази желание да задълбочи руско-китайските икономически и политически връзки, но не обяви никакви практически промени по време на международния форум "Един пояс, един път" в Пекин, Китай, на 18 октомври.
Путин заяви, че тясната координация на руската и китайската външна политика е особено необходима в "настоящите трудни условия", и подчерта руското и китайското сътрудничество в рамките на многостранни формати, включително инициативата "Един пояс, един път", Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС), Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН) и Евразийския икономически съюз (ЕАИС).
Путин заяви, че икономическото сътрудничество между Русия и Китай е неразделна част от укрепването на руския икономически, технологичен и финансов суверенитет.
Путин не наблегна на руско-китайското сътрудничество в областта на сигурността, вероятно поради въздържаността на Китай от безграничното партньорство, което Русия иска да установи, както ISW вече съобщи.
Путин проведе и двустранни разговори с китайския президент Си Дзинпин, като наличните в Кремъл данни за срещата също така подчертаха икономическите връзки между Русия и Китай.
Посещението на Путин в Китай и срещата му със Си не изглежда да са довели до някаква съществена промяна в китайската сдържаност да се установи желаното от Кремъл ниво на двустранните отношения или до някакъв пробив в степента на китайската военна подкрепа за Русия.
На 18 октомври руският министър на финансите Антон Силуанов заяви, че почти всички руски граждански дронове с двойна употреба идват от Китай, и заяви, че руското правителство има за цел да увеличи вътрешното производство на граждански дронове до 41% до 2025 г.
ISW и преди е отбелязвала съобщения, че Китай често изнася оборудване с двойна употреба за Русия, включително граждански дронове, които руските сили могат да използват на бойното поле в Украйна.