В най-стария запазен модел на земното кълбо - първия глобус - Америка и Австралия отсъстват. Този модел, известен като „глобуса на Бехайм", е с диаметър 50 см и се намира в Германския национален музей в Нюрнберг. В началото той не е включвал всички континенти - Христофор Колумб открива Америка през 1492 година, когато работата над глобуса вече е приключила. А британският мореплавател Джеймс Кук и неговият екипаж стигат до Австралия почти 300 години по-късно - през 1770-а година.
„Това, което е представено много точно, са Централна и Южна Европа, средиземноморският регион и Африка. Колкото повече се отдалечаваме от тези места, толкова по-размазано става всичко", казва говорителката на музея Соня Мисфелд. Тази година "глобусът на Бехайм" бе включен в списъка на ЮНЕСКО за защита на световното документално наследство.
"Глобусът на Бехайм" - документ на времето
„Глобусът на Бехайм" е направен от различни материали. Кухата сфера е покрита с изрисувана хартия, което, по думите на Мисфелд, е „новаторска работа в картографията". Глобусът е в рамка от ковано желязо и има месингов пръстен, който някога е можел да се върти. В изработката на глобуса са участвали много хора, изпълнявали поръчката под ръководството на Мартин Бехайм - заможен гражданин на Нюрнберг.
Яснота защо се е захванал с глобуса, няма и до днес. Вероятно е копието, което по онова време е било изложено в кметството, да е било предназначено за привличането на спонсори за глобалната търговия. Самият Бехайм е бил пътуващ търговец и, както се говори, е участвал в изследователските походи край бреговете на Африка през 1480-те години.
Наред със сушата и водата, на глобуса е изобразена и информация за чуждестранните народи, за екзотичните животни и находищата на суровини. Отбелязани са и местата, където могат да се придобият продукти, например подправки.
Освен това се виждат фигури, напомнящи митични същества, като например сциоподите - хора, които тичат бързо с единствения си крак. По думите на Соня Мисфелд, по онова време е било популярно преданието за хората, живеещи в отдалечените региони на Африка.
Ян Мокре, който е директор на Музея на глобусите на Австрийската национална библиотека във Виена, обяснява, че глобусът от Нюрнберг представя средновековния модел на Земята, който е съществувал в представите на европейците. „Това са били времена, в които европейците са се стремели към световно господство - чрез откриването на нови страни и континенти, чиито суровини са завладявали, а местните жители превръщали в роби."
Освен земни, е имало и небесни глобуси
Сферични модели на Земята са съществували още в Древна Гърция, но изготвянето на всеки отделен глобус е било сложна задача. „Майсторите не са разполагали със съпоставими системи, по които да се ориентират, но те са започнали да мислят как може да бъде изобразена Земята нагледно - подобно на триизмерен модел", обяснява Соня Мисфелд.
Днес терминът „глобус" е синоним за модела на нашата Земя. Но има и глобуси на други планети и на Луната. „В периода между 1520 и 1850 година е било обичайна практика глобусите да се продават по два - земен и небесен. Този дуализъм е много важен, защото именно това взаимодействие представлява самó по себе си космоса", посочва Ян Мокре.
През XVIII век много популярни са били малките джобни глобуси с размерите на билярдна топка, които са били много търсени от колекционерите.
Постепенно се стига и до серийно производство
Приблизително от 1850 година нататък глобусът става масов продукт и се произвежда промишлено. „Но потребностите на хората от средната класа се появяват още по-рано", казва Ян Мокре, говорейки за края на XVIII век. Той посочва като причини подобряването на образователната ситуация и това, че „икономически по-силната средна класа е искала, наред с другото, да подчертае своята образованост". Наред с атласите и енциклопедиите глобусите стават стока, по която може да бъде разпознат образованият човек.
А който иска днес да види един особен модел на нашата планета, може да го направи в „Газометъра" в Оберхаузен - индустриалния музей в западната част на Германия. Там виси монументална скулптура на Земята с диаметър 20 метра. Това е глобус от цифровата епоха, който е част от изложбата „Крехкият рай". Изложбата е открита за посетители до 26 ноември 2023.
Автор: Виктор Вайц