Войната в ивицата Газа има някои прилики с тази в Украйна. Агресорите Израел и Русия на хартия са с по-мощни въоръжени сили, но това не означава, че военната победа ще е за тях. „Ал Джазира“ обяснява защо.
Боевете в Газа между израелската армия и въоръжената фракция на Хамас са нагледен пример за съвременна асиметрична война. Както и да приключи конфликтът, той ще бъде изучаван от стратези и тактици.
Терминът „асиметрична война“ се използва от по-малко от 60 години, но концепцията е много по-стара. Първоначално той обозначава конфликт между несравними и различаващи се врагове, често опростено изобразявайки сблъсъка като Давид срещу Голиат.
Асиметричните войни често са много кървави и още по-брутални, защото, както е в случая с Хамас, бойците на групировката не са защитени от международните конвенции и законите на войната, просто защото не биват разглеждани като редовна армия на вражеска държава, а като терористи на непризната такава.
Афганистан и Виетнам са пример за асиметрична война, при която така наречените „аутсайдери“ изтощават много по-могъщите си врагове и в крайна сметка стигат до победата.
Относно боевете в Газа, най-важните примери от днешна гледна точка са продължаващите сблъсъци на Хизбула с израелската армия и войната в Украйна. Въпреки че Украйна и Русия са държави с редовна армия, а не бунтовнически фракции, първоначалният отговор на Киев на руската агресия съдържа важни елементи на асиметричната война, от които Хамас може да черпи опит.
Украйна след независимостта си през 1991 година имаше тежко съветско наследство и не направи много, за да промени армията си. Това се промени през 2014 година, когато руските войски анексираха Крим. Тогава Киев осъзна, че трябва да подобри тактиката и стратегията си (наред и с въоръжението), и възприе стандартите на НАТО. Но подобна промяна отнема време.
Този ход се оказа решаващ за Украйна в първите дни на войната, когато руската окупационна армия очакваше да достигне Киев за три дни. Основният елемент тук се оказа свободата на по-малките бойни единици на украинската армия независимо да взимат решения и да не чакат непременно разрешението на военното ръководство. Така независими части с размерите на батальон (или дори по-малки) прибегнаха до мобилност, изобретателност, и в крайна сметка успех.
Едно от най-големите тактически постижения беше използването на евтини дронове за разузнаване. Така малки отряди с помощна на дронове за 200 долара знаеха къде се движат руските войски и успяваха да адаптират атаката и защитата почти веднага. И имаха разрешение при първа възможност от засада да атакуват нашествениците. Следващата стъпка беше тези дронове да бъдат превърнати в бойни чрез прикрепването на малки бомби. Руската армия, от друга страна, продължаваше да разчита на съветската доктрина, която е тромава, не е адаптирана към контекста на войната в Украйна, и която на практика забранява на войниците да могат самостоятелно да взимат решения.
В Украйна бойни дронове за няколко хиляди долара унищожаваха танкове за милиони, пускайки боеприпасите върху най-уязвимата част от танка: а именно от въздуха. Руската армия използва танкове, създадени преди десетилетия, когато не е имало заплаха от безпилотни летателни апарати и именно поради това бронята е била съсредоточена на други места.
Спокойно можем да заменим „Израел“ с „Русия“, защото израелската армия демонстрира същата липса на адаптивност и бавен подход. Откакто израелските танкове и пехота влязоха в северната част на ивицата Газа, Хамас публикува видеоклипове на успешни атаки от засада, които са изключително ефективни. Техническите и тактически иновации (все още) не са спечелили войната на Украйна, но спряха руския враг и му нанесоха тежко поражения. В Газа Хамас се надява да направи същото.