Войната, започната от Русия срещу Украйна, продължава вече близо 21 месеца. И ако през първите месеци конфликтът бе в центъра на световното внимание, то той постепенно все повече се превръща в "част от пейзажа". Световните медии, разбира се, продължават да следят хода на войната в Украйна и съпътстващите политически процеси, но като цяло вече отделят по-малко внимание на самите сражения и ситуацията на фронтовата линия. Това е особено видимо след нападението на "Хамас" срещу Израел на 7 октомври, което предизвика поредния кръвопролитен конфликт в Близкия изток.
"На Западния фронт нищо ново": за мнозина може би заглавието на легендарната книга на германския писател Ерих Мария Ремарк обрисува най-добре ситуацията на бойното поле в Украйна. Но само на пръв поглед, защото макар включванията на вече покойния ръководител на руската частна военна компания "Вагнер" Евгений Пригожин от района на Бахмут да останаха в миналото, то сраженията за друг град в източната Донецка област - Авдеевка, са не по-малко кръвопролитни, а Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) изглежда успяха да се закрепят на окупирания от Русия източен бряг на река Днепър в южната Херсонска област.
Като добро обобщение на ситуацията, в статия, публикувана на 1 ноември в британското списание "Икономист", командващият ВСУ генерал Валерий Залужни написа, че конфликтът с Русия навлиза в нов етап на позиционна война, включваща статични и изтощителни битки. Ситуацията на фронта обаче не може да бъде определена като задънена улица, подчерта в същото време той и изрази увереност в крайната победа. В заключение Залужни призова Запада да достави нови, съвременни оръжия на Киев, като предупреди, че в противен случай Москва може да извлече полза от позиционната война, като успее да възстанови военната си мощ.
Несъмнено статията на най-висшия украински военен има за цел да убеди съюзниците да не намаляват подкрепата си за Киев. Моментът, в който бе публикувана тя, съвсем не е случаен: след началото на конфликта между "Хамас" и Израел миналия месец украинските власти увеличиха призивите си доставките на оръжия да продължат, на фона на опасенията от умора на западния лагер в подкрепата му за Украйна.
Обезпокоителни признаци за Киев има. ЕС не успява да достави в пълен размер военната помощ, която обеща на Украйна, обобщи в петък Европейският нюзрум - платформа за сътрудничество между 21 европейски новинарски агенции, сред които е и БТА.
Статията на Залужни обаче е и обективно отразяване на промяна на ситуацията на бойното поле: конфликтът в Украйна все повече се превръща в позиционна война, напомняйки за окопните сражения на Западния фронт по време на Първата световна война. Това относително стабилизиране на обстановката, след като Киев не успя да си върне загубени територии при дългоочакваната контраофанзива, която започна през юни, обаче е много измамно.
Позиционната война в Украйна не е стабилно равновесие на силите, написа в оценка, която публикува на сайта си на 15 ноември, Институтът за изследване на войната. Американският мозъчен тръст се аргументира, че сегашното положение на фронта не отразява фундаментални реалности в съвременната война, които може да бъдат променени само с технологична или тактическа революция, както е било например през Първата световна война. Тогава фронтовата линия между Германия и Франция на практика замръзва и в продължение на няколко години се води окопна война.
Кайзер Вилхелм Втори си е правил сметките, че германската армия ще влезе за няколко седмици в Париж, така както може би руският президент Владимир Путин - за Киев. Те обаче са се оказали погрешни. Разликата е, че тогава окопната война е отразявала невъзможността една от две велики сили да получи решаващо технологично предимство пред другата.
Докато сегашната ситуация в Украйна не е резултат от постоянен паритет във военния капацитет между Русия и Украйна, който ще се запази безкрайно дълго независимо от подкрепата на Запада за Киев, коментира Институтът за изследване на войната. Напротив, смята базираният във Вашингтон аналитичен център, тя се дължи, от една страна, на самоналожените ограничения върху технологиите, които Западът е готов да предостави на Украйна, и от друга, на ограниченията върху руския военнопромишлен комплекс, които до голяма степен са вследствие от нежеланието на Путин да ангажира изцяло Русия с тази война, която той нарича, може би като опасно подценяване, "специална военна операция".
Следователно настоящото равновесие на силите всъщност е много нестабилно и може лесно да бъде наклонено в някои от двете посоки в зависимост от решенията, които ще вземе Западът, пише в заключение Институтът за изследване на войната.
За близо 21 месеца война досега не е имало реални мирни преговори между двете страни в конфликта. Това до голяма степен се дължи на техните непримирими позиции и взаимно изключващи се искания.
И Украйна, и Русия са с нагласата, че изходът от войната ще се реши на бойното поле, а не на масата за преговори. В същото време двете страни са се вкопчили в мъртва хватка, като всяка се надява да пречупи другата, или да издържи по-дълго от нея.
По всичко изглежда, че Русия се надява ключовата западна подкрепа за Украйна, най-вече със съвременни оръжия, да пресекне. Представители на САЩ и други важни съюзници на Киев, не спират да уверяват, че тази помощ ще продължи колкото е необходимо, както увери миналата седмица в Киев новият британски министър на външните работи Дейвид Камерън, цитиран от Ройтерс. Обезпокоителни признаци обаче има, като украинският президент Володимир Зеленски предупреди миналата седмица, че доставката на снаряди за страната му е намаляла след избухването на войната между "Хамас" и Израел, съобщи агенция Блумбърг.
Друг ключов фактор са все по-видимите политически разделения в Съединените щати по въпроса. Русия вероятно се надява след президентските и парламентарните избори през ноември догодина в страната основен доставчик на оръжия за Киев връх да вземе крилото в Републиканската партия, което е против продължаването на военната помощ.
Що се отнася до Украйна, по всичко изглежда, че тя се надява на вътрешна имплозия на нейния враг, например в резултат на тежки загуби на бойното поле или на обществено недоволство от големия брой жертви в Украйна. Много от руснаците, които са против войната, обаче избягаха от страната още в нейното начало или са в затвора. А по всичко изглежда, че Путин ще остане на власт и след президентските избори, които трябва да бъдат произведени през март.
И ако в началото на войната репортажите за украински доброволци, отиващи на фронта, и за бягащи от мобилизацията руснаци изобилстваха в западните медии, то сега картината е по-мрачна, гледана от Киев. Колкото и жертви да дава, Русия, чието население е над три пъти по-голямо от това на Украйна, просто може да мобилизира повече хора.
Освен това украинците, които не искат да се бият, се увеличава. Преминавайки незаконно държавната граница или симулирайки болести, близо 20 хиляди мъже са избягали от Украйна, за да не бъдат мобилизирани, установи Би Би Си. Някои от тези украинци са преплували опасни реки, а други просто са напуснали родината си под прикритието на нощта.
Още над 21 хиляди мъже също са опитали да избягат от Украйна, но са били заловени, потвърдиха властите пред Би Би Си. С проточването на войната и неминуемото увеличаване на човешките жертви, ситуацията надали ще се подобри.
Така че продължаването на потока от съвременни западни оръжия, включително от догодина на изтребители Ф-16, е от ключово значение за Украйна.
През Първата световна война възелът се разсича, когато след три години на окопна война новата световна сила - Съединените щати, се намесва на страната на Франция и нейните съюзници от Антантата, макар сраженията да продължават още една година. Подобен сценарий сега е малко вероятен, поне на този етап, най-малкото защото НАТО не иска пряка конфронтация с Русия, която е ядрена сила.
Така се засега изглежда, че двете страни в конфликта ще останат още дълго в мъртва хватка. Неочаквани развития, разбира се, като предполагаемото напредване на украинската армия на източния бряг на Днепър, не са изключени. В по-общ план, обаче, в тази война на изтощение решаващи ще се окажат обществената сплотеност и воля за победа в комбинация с военния (и особено оръжейния и технологичен) потенциал и геополитическите развития и съюзи.