От седмици насам йеменските милиции на хутите атакуват кораби в Червено море с дронове и други оръжия - на фона на войната между Израел и радикалната ислямистка терористична организация Хамас. В средата на ноември хутите отвлякоха кораба "Galaxy Leader", собственост на компанията на израелски бизнесмен, в чийто екипаж имаше и българи. Сега заплашват да атакуват всеки един плавателен съд, движещ се към Израел, ако не бъде разрешено транспортирането на повече храни и лекарства за ивицата Газа.
Нападенията на хутите са толкова жестоки, че четири международни корабни компании обявиха, че повече няма да изпращат корабите си през пролива Баб ел-Мандеб. Той свързва Аденския залив с Червено море и е един от най-важните транспортни пътища в света.
Но кои са хутите? Какви са техните цели? На следващите редове ще откриете най-важните въпроси и отговори.
Произход и идентичност
Хутите произлизат от племенна организация от планински район в северен Йемен, който граничи със Саудитска Арабия. Като вероизповедание тази племенна организация принадлежи към заидите - разклонение на шиитския ислям. За разлика от много други шиити, заидите обаче не вярват в завръщането на скрития имам, т.нар. Махди.
Въпреки това връзката с шиитския ислям е важна основа за добрите отношения на хутите с Иран, който се смята за върховен представител на шиитските интереси в региона.
Около една трета от населението на Йемен са заиди. А историята на движението на хутите започва от 1990-те години като политическо, а впоследствие и като военно движение, тръгнало от редиците на заидите. Предшестващата го организация е основана през 1994 от Хюсеин Бадредин ал Хути, бивш депутат от парламента на Йемен. С нея той се противопоставя на политиката на тогавашния президент Али Абдула Салех.
Хутите и гражданската война
От т.нар. Арабска пролет от 2011 нататък хутите все по-често обвиняват централното йеменско правителство в Сана, че маргинализира заидите и потиска техните права. Същевременно те обвиняват властите и че са прекалено близки до Израел и САЩ. С тези обвинения хутите се надигнаха през 2014 срещу правителството на тогавашния президент Абед Раббо Мансур Хади. Той успя да се задържи на поста си само благодарение на международния военен съюз, воден от Саудитска Арабия. Алиансът се бори срещу хутите от 2015 - в крайна сметка безуспешно.
Подкрепяното от Саудитска Арабия правителство контролира южната част на страната. А хутите контролират северната част - с подкрепата на Иран. Затова и гражданската война в Йемен се смята за индиректен сблъсък между Рияд и Техеран, т.нар. прокси война. Хутите разполагат с танкове, превозни средства, управляеми ракети и снаряди, за които казват, че са завзети най-вече от редовната йеменска армия.
Според ООН войната в Йемен е довела до една от най-тежките хуманитарни кризи в света. През април 2022 страните в конфликта се споразумяха за шестмесечно прекратяване на огъня. Въпреки че то отдавна е изтекло и враждуващите страни не успяха да се споразумеят за неговото удължаване, оттогава оръжията до голяма степен са замлъкнали.
Радикална антиизраелска идеология
Идеологията на хутите се подразбира от техния лозунг: "Бог е най-великият, смърт за Америка, смърт за Израел, проклятие над евреите, победа за исляма". В контролирана от тях територия в северната част на Йемен те са установили строг ислямистки ред. Те съчетават религиозната войнственост със строг антизападен и антиизраелски курс. Името, което хутите използват за себе си - "Ансар Аллах" (Божии помощници, Божии поддръжници) - също отразява този дух.
Подобно на повечето арабски правителства, йеменските правителства в повечето случаи са заемали ясна пропалестинска позиция - не само след обединението на страната през 1990 година. Хутите обаче ясно са радикализирали тази базова позиция. Покрай нея те се радват на голяма популярност сред населението.
Отношенията с Иран
Хутите са смятани за близки съюзници на правителството в Техеран. Самите те се възприемат като част от т. нар. "ос на съпротивата" срещу Израел и САЩ, включваща ливанската Хизбула, различни иракски милиции и сирийския режим, обяснява политологът Хамидреза Азизи от базираната в Берлин фондация "Наука и политика".
Хутите обаче се различават от останалите партньори на Иран. От една страна, те са по-малко зависими от Техеран, отколкото е например ливанската Хизбула, а от друга - не са директно подчинени на иранската система за командване и контрол, посочва Азизи.
Това обаче не може да бъде доказано безспорно. Защото все още не е напълно ясно в каква степен Иран подкрепя хутите, както и доколко те следват инструкциите на Техеран. Специалистът по отбрана и военни анализи в Международния институт за стратегически изследвания (IISS) Фабиан Хинц обаче смята, че има съмнения за това дали Иран действително е играл голяма роля при нападенията на хутите срещу кораби в Червено море.
Вътрешнополитически мотиви
За войната в ивицата Газа хутите обвиняват единствено Израел - въпреки кървавото нападение, извършено от Хамас на 7 октомври. Хутите разглеждат нападенията срещу корабите в Червено море, както и ракетите, които са изстреляли към Израел до момента, като "отмъщение" за израелските нападения срещу ивицата Газа.
Според много експерти атаките на хутите все още не представляват сериозна военна заплаха за Израел - досега всички те са били прехванати. Според експерта за Близкия изток и Северна Африка Фареа ал Муслими, те са по-скоро вътрешнополитическо послание от страна на хутите. "Тази война е уникална възможност за хутите да демонстрират пред местното население своята пропалестинска, антиизраелска и антиамериканска позиция", казва той пред ДВ.
Ескалацията в Червено море
САЩ и други държави, включително Германия, призовават хутите да сложат край на нападенията си в Червено море. Те обаче не се впечатляват особено от предупрежденията и възнамеряват да продължат да "подкрепят палестинската кауза", обясни техен говорител.
Ако възникне международен съюз срещу хутите, воден от САЩ, при евентуална пряка конфронтация той би могъл да им нанесе огромни военни щети. Подобен конфликт обаче би могъл да доведе и до солидаризиране на части от населението с хутите, както и до по-нататъшно укрепване на управлението им. Не е ясно какво поведение би възприел Иран при подобен сценарий.
Автор: Керстен Книп