В последните години палестинците сякаш бяха забравени от целия арабски свят - или поне от политическите му лидери. След десетилетия на конфликти по всичко личеше, че солидарността с хората в ивицата Газа и на Западния бряг се е изчерпала. Приоритетите на близкоизточните лидери се насочиха към Израел. Държави като Обединените арабски емирства, Бахрейн, Мароко и Судан дори подписаха споразумения за нормализиране на отношенията, известни като Авраамови споразумения.
Израелският премиер Бенямин Нетаняху очакваше това да е стъпка напред към "ерата на мира". Тогава обаче дойде 7 октомври 2023-а. Ислямистите от Хамас извършиха безпрецедентна атака срещу Израел, при която бяха убити 1200 души и други 240 бяха взети за заложници. Малка част от тях бяха освободени в началото на ноември в замяна на палестински затворници от Израел.
Израел започна масирани бомбардировки в ивицата Газа. Жертвите на войната са вече повече от 20 000, съобщава местното здравно министерство, което е под контрола на Хамас. Тази информация не може да бъде проверена от независими източници.
От началото на войната все повече арабски държави отново демонстрират солидарност с палестинците в ивицата Газа. Йорданският външен министър Айман Сафади нарече войната "очевидна агресия" срещу цивилните, която заплашва да дестабилизира целия Близък изток.
Палестинците отново са на дневен ред
Атаките на Хамас, определяни за терористична организация от САЩ, ЕС, Израел и други държави, постигнаха едно - палестинците и техните проблеми отново са на дневен ред, както в регионален, така и в международен аспект. И отново се повдига въпросът какво следва за близкоизточния конфликт, който остава нерешен вече 70 години. Този въпрос е от огромно значение за много арабски държави. Те често са водени от собствените си притеснения за стабилността, обяснява Андре Банк, експерт по Близкия изток от Германския институт за глобални и локални изследвания (GIGA).
Йордания и Египет например от години са подписали мирни споразумения с Израел. Сега и двете правителства се притесняват, че ескалацията на конфликта в Газа ще им създаде проблеми и че още палестинци ще бъдат разселени в държавите им. "Демонстрации са позволени в Египет, но не и на площада Тахрир в Кайро, който беше центърът на движението за демокрация от 2011-а. Режимът на президента Ал Сиси се опасява, че тези протести могат да прераснат в нещо подобно на Арабската пролет", обяснява Банк.
В Йордания протестите в подкрепа на Палестина са позволени само на определени места в столицат Аман, но не и по границата със Западния бряг.
Каква стратегия преследват арабските държави?
В държавите от Персийския залив почти няма демонстрации, което е унисон с настоящата позиция на поне една част от тези страни. ОАЕ например дори се позиционираше по-скоро на страната на Израел в началото, смята Андре Банк.
Катар има близки връзки с Хамас - в столицата Доха живее важна част от лидерите на ислямистите и емирството неколкократно е критикувало Израел по различни въпроси. Въпреки това в интервю за ФАЦ в края на ноември ръководителят на катарското правителство Мохамед бин Абдулрахман ал Тани определи отношенията на страната си с Израел като прагматични: "Ние в Катар многократно сме казвали, че проблемът е окупацията и палестинският въпрос. Няма друг пряк проблем освен този." Ако не се работи за разрешаването на тези проблеми, регионът завинаги ще остане хванат в капана на насилието, още каза Ал Тани.
Още не е ясно кога и как ще свърши войната. Но нейният изход е ключов за отношенията между арабските държави и Израел. Засега експертите не смятат, че сближаването между Израел и съседните му държави ще остане перманентно в задънена улица заради войната в Близкия изток и жертвите в Газа. Мнозина смятат, че арабските управници досега са реагирали предимно словесно, за да отговорят на широко разпространените антиизраелски настроения сред арабското население. Експертът по Близкия изток Йоханес Беке от Висшето училище за еврейски изследвания в Хайделберг дава пример: "Очакваната остра реторика беше изразена на срещата на върха в Рияд в началото на ноември. Но си остана там."
Основната причина за това е, че икономическите и геополитическите интереси на част от арабските държави по отношение на Израел едва ли ще се променят въпреки терора на Хамас и войната в Газа. Като цяло Израел се разглежда като потенциално много привлекателен партньор в области като бизнеса и технологиите. Сближаването с Израел носи предимства и в отношенията със САЩ и други западни държави. Освен това Израел е добър партньор за всички държави в региона, които биха искали да ограничат влиянието на Иран.
Много арабски правителства са заинтересовани от бърз край на войната
Саудитска Арабия все пак подобри отношенията си с Иран през последната година, отбелязва Йоханес Беке. В същото време сближаването между Рияд и Израел, което изглеждаше много ускорено, докато Хамас не извършиха нападението си, изглежда е поставено на пауза.
Но когато подкрепените от Иран хути изстреляха ракети към Израел в началото на декември, Саудитска Арабия ги прихвана и предпази Израел. "Доскоро самата Саудитска Арабия беше цел на същите нападения и един ден може отново да бъде", обяснява Беке. "В този смисъл геополитическите аргументи за сближаването между Рияд и Израел не са отслабени заради атаката на Хамас. Напротив - може би дори са по-сериозни".
Продължаващите пропалестински демонстрации в арабския и ислямския свят обаче показват мобилизационния потенциал на тази война. Именно поради тази причина значителна част от арабските правителства вероятно са заинтересовани от нейното бързо и окончателно прекратяване, преди протестите да застрашат собствената им стабилност.
На този фон сближаването с Израел може да бъде възобновено едва след като бомбардировките спрат и палестинците също извлекат някаква полза, например нов вариант на решението за две държави. Ръководителят на катарското правителство Ал Тани вече очерта рамката за това в интервюто си за ФАЦ: "Палестинският въпрос не може повече да бъде замитан под килима", подчерта той.
Автор: Керстен Книп