Обществените настроения в Украйна относно мобилизацията се поляризират все повече, констатират експерти. Един от последните поводи е внесеният правителствен законопроект, който затяга правилата за призоваване в украинските въоръжени сили и отговорността за отклоняване от военна служба.
Депутатите още не са започнали да го разглеждат, а той вече бе подложен на остри критики, предизвиквайки немалък обществен резонанс. Същевременно по границите са се увеличили проверките на мъжете, насочили се към чужбина.
Обществените настроения във връзка с мобилизацията
„Мислехме да отидем на почивка по Нова година, но се отказахме, защото по шосетата има контролни пунктове и раздават повиквателни на всички. Мъжът ми е наясно, че рано или късно ще трябва да се яви пред наборната комисия, но поне да не е по празниците“, казва съпругата на човек, който подлежи на военна служба.
В социалните мрежи вече има затворени групи, в които се обсъждат детайлите на законопроекта и се дават съвети как да се избягват контролните пунктове, където раздават повиквателни. „Проблемът е там, че държавата мобилизира само обикновените хора – нито един човек от управляващата партия не воюва. Да не говоря за приближените до канцеларията на президента Зеленски. За обществото е важно да види, че войната е всеобщо дело, включително за приятелите на президента“, коментира един от участниците в затворените групи.
„Първоначално доброволци станаха най-мотивираните. Но те винаги са малцинство в обществото и практически вече всички са на фронта. А всички останали просто ги е страх, че могат да бъдат убити. Те обаче не смеят да си признаят това – срамуват се, макар че става дума за основен инстинкт. А властите правят всичко възможно, за да се оправдаят“, възмущава се друг участник.
Украинците не поддържат принудителната мобилизация
Социологът Андрей Ерьоменко казва пред ДВ, че в последно време въпросът за мобилизацията вече не е обединяващ фактор за обществото, какъвто бе в началото след нахлуването на Русия. Вместо това тя все повече разделя хората.
Социологическите проучвания установяват, че хората, подкрепящи мобилизацията, стават все по-малко, а останалите – все повече. „Това свидетелства за поляризацията на обществото по този въпрос“, отбелязва Ерьоменко.
По неговите думи, украинците са започнали да изпитват страх, а принудителната мобилизация ги отблъсква. Според едно от последните допитвания от средата на декември, над 70 процента от украинците не поддържат принудителната мобилизация. Еднозначно за нея са само три на сто, при определени условия я допускат 12,5 процента от всички анкетирани. Същевременно, както посочва Ерьоменко, около 62 на сто признават, че мобилизацията е проблем за тях.
Провал на комуникацията с обществото?
За недостига на хора в армията говорят и във военното ръководство на страната, и експертите. По думите на военния изследовател Александър Мусиенко, мобилизацията е необходима за доокомплектоване на подразделенията, претърпели загуби, за провеждане на ротация на предната линия на фронта, за замяна на демобилизираните поради възраст или здравословни проблеми и за формирането на резерв с цел организиране на нови контранастъпления.
„Всички поддържат отвоюването на окупираните територии и са съгласни, че армията трябва да стигне до международно признатите граници на Украйна. Но за целта ние трябва да удовлетворим исканията, които постъпват от военните за оръжия и за хора“, отбелязва Мусиенко.
Той смята, че властите още от самото начало са подходили неправилно към комуникацията с обществото по повод мобилизацията. След прекъсването на потока от доброволци, акцентът пада върху принудата. Мусиенко дава за пример разпространено в мрежата видео, на което се вижда как сътрудници на наборните служби ловят мъже по улиците и в спортните зали и раздават повиквателни по контролните пунктове.
По неговите думи, мобилизацията се представя в негативен контекст: „Говори се, че се внасят и дискриминационни законопроекти, които ограничавали конституционните права. Или за пореден път се пускат информации за мобилизация на жените или за принудителното връщане на мъжете, заминали зад граница. Всичко това не подпомага мобилизацията“.
Какво може да помогне?
Експертите са на мнение, че принудителната мобилизация трябва да бъде заменена с формирането на мотивация за постъпване в армията. За целта трябва да се промени характерът на информационната кампания за мобилизацията и да се организират обсъждания на плюсовете и минусите на службата в армията. Роля може да изиграе и подобряването на сегашната система – ако на подлежащия на военна служба му се предложат няколко варианта къде да служи, това навярно ще се отрази благоприятно.
Междувременно заместник-председателката на парламентарната комисия по информационната политика Евгения Кравчук заяви по телевизията, че законопроектът за мобилизацията няма да бъде предложен за разглеждане във вида, в който е внесен. По думите на Кравчук, ще бъде подготвен компромисен вариант.
Автор: Лилия Ржеутская