Европейската служба за борба срещу дезинформацията бие тревога. В навечерието на предстоящите избори за Европарламент, които ще се проведат през юни, ЕС публикува доклад, в който са изброени 750 случая на целенасочена дезинформация, разпространявана от чуждестранни структури. Повечето публикации идват от руски източници, които "се опитват да оправдаят нападателната война на Русия срещу Украйна", пишат авторите на доклада.
Това не е бомба, а отрова
По-голямата част от лъжливите новини са били насочени срещу Украйна, след това в списъка се нареждат САЩ, Германия и Полша. Цел на дезинформационната лавина са били близо 150 институции - сред които ЕС и НАТО, но и медии като Дойче веле, Ройтерс и Евронюз.
В този втори доклад за дезинформацията срещу ЕС често става дума за продължителни "преднамерени, стратегически и координирани опити да се манипулират фактите, да се създава объркване у хората, да се сеят разкол, страхове и омраза". През последната година особено са зачестили дезинформациите, свързани с полово-сексуални теми, както и с ЛГБТ+ общността.
Върховният представител на ЕС по въпросите на външната политика Жозеп Борел, в чийто ресор е службата за борба срещу дезинформацията, често пъти сам става жертва на целенасочени дезинформационни кампании. При представянето на доклада той предупреди: "Това не е бомба, която може да те убие - това е отрова, която атакува твоето мислене." Това е един от най-големите рискове за сигурността в днешно време, каза още той.
Примерът с Франция и Давидовата звезда
Борел даде пример с един случай от Франция. Няколко седмици след терористичното нападение на Хамас срещу Израел, което беше извършено на 7 октомври 2023, в Париж по фасадите на 250 сгради се появява Давидовата звезда. Картинките бързо се разпространяват в социалните мрежи, а акцията веднага е приписана на хора от мюсюлманската общност - включително и от някои коментатори. Съвсем скоро обаче френските служби установяват, че вероятно става дума за руска кампания с цел дестабилизация. Малко по-късно френското външно министерство обвини за разпространяването на тези снимки руската мрежа Recent Reliable News (RRN), а още през юли седем души, свързани с RRN, попаднаха сред лицата, санкционирани от ЕС.
Експертите на европейския проект за борба срещу дезинформацията твърдят, че при RRN става дума за "многопластова операция в онлайн пространството, която тръгва от Русия и e взела на прицел различни страни". Извършителите често се представят за медии или пък за официални западни институции, например френското Министерство на външните работи.
Тази година половината от възрастното население на земното кълбо е призовано да гласува на 60 различни избори. Много от тези избори се превръщат в мишена за "злонамерени чуждестранни дейци", опасява се Борел.
Такава атака имаше в Испания миналата година. "Два дни преди изборите руски агенти фалшифицираха официалния сайт на регионалното правителство в Мадрид", припомня той. Тогава дезинформаторите искаха да предизвикат паника с "новината", че официално разпуснатата баска терористична организация ЕТА се била завърнала и планирала атентати срещу изборни секции. Европейските експерти за борба срещу дезинформацията установяват, че през ноември миналата година и в десетте наблюдавани европейски държави са били разпространявани фалшиви новини, свързани с изборни процедури.
"Целта на фалшивите информации беше да делигитимират изборите чрез разпространяване на недоказани твърдения за изборни измами, чрез чуждестранно въздействие върху изборите и нечестни изборни практики", пише в цитирания доклад.
Русия е главният виновник. Но не само.
Борел и ловците на фалшиви новини в ЕС обвиняват главно Русия, но казват, че понякога дезинформация идва и от източници в самия ЕС. Томазо Канета, представител на една организация, занимаваща се с проверка на фактите, поставя акцент най-вече върху изявления на политици пред традиционните медии. В интервю за ДВ той дава пример с пандемията и ваксинациите. В държави като Ирландия и Португалия, където бяха регистрирани най-високите проценти на ваксинирани хора, медиите и политиците единогласно следваха препоръките на науката. В България и Румъния обаче, държавите с най-нисък процент ваксинации, различните политически лагери бяха силно поляризирани, което пък логично се отрази на публичния дебат.
Най-често се появяват дезинформации, свързани с Украйна, но ловците на фалшиви новини редовно се натъкват на лъжи и относно климатичните промени, миграцията и бежанците. В Италия например се разпространяват неверни твърдения за електрическите автомобили, които уж по-лесно се подпалвали от бензиновите, а през зимата били по-заплашени от буксуване и засядане. Канета дава и друг пример: фалшиви новини, свързани с бежанците и жилищната криза, напоследък предизвикаха безредици в Дъблин.
Борел говори за "битка между наративите", която Европа трябва да спечели. За руските дезинформации той дава следното определение: "инструмент на войната, разработен в максимална степен".
Цитираният доклад предупреждава, че потенциалните рискове, свързани с дезинформацията, не бива и да се надценяват. Авторите му припомнят, че за хората е много важно фалшивите новини бързо да се разкриват и опровергават, а ключова роля играе повишаването на медийната компетентност на населението.
Автор: Елла Джойнър