Скандалното изявление на Тръмп за взаимопомощта в НАТО разпали стария дебат за отбранителните способности на Европа. Засилва се натискът отделните страни, включително Германия, да правят повече за собствената си отбрана.
За пръв път от 1992 година насам германските разходи за отбрана ще скочат над 2% от брутния вътрешен продукт (БВП). На фона на нападателната война на Русия срещу Украйна и опасността за цяла Европа през тази година Германия ще изразходва 73,41 милиарда евро за отбрана. Нека да припомним обаче, че в годините на Студената война тогавашната Федерална република Германия обикновено даваше над 3% от своя БВП за отбрана.
Според генералния секретар Йенс Столтенберг тази година 18 от общо 31 страни членки на отбранителния съюз вече харчат над 2% от брутния си вътрешен продукт за отбрана. Така броят на държавите, които изпълняват това изискване, се е удвоил само за една година. Чрез сериозно увеличаване на военните разходи към кремълския властник Путин се отправя ясен сигнал, че евентуалните планове за нахлуване на Русия в други европейски държави нямат никакви шансове за успех.
Преди няколко дни бившият президент на САЩ Доналд Тръмп, който се стреми към нов мандат, предупреди партньорите от НАТО, че ако не плащат достатъчно за общата защита, няма да получат американска подкрепа в случай на руско нападение. Както вече съобщихме, в отговор се надигна огромно международно възмущение, а сегашният президент на САЩ Джо Байдън дори на два пъти остро разкритикува недомислието на Тръмп. „Това e глупаво, срамно, опасно и неамериканско", каза Байдън.
Германия изпълнява изискването за 2%, но само временно
Германия ще изпълни поставената цел да харчи над 2% от БВП за отбрана единствено благодарение на допълнителните 100 милиарда евро, отделени от правителството като специален фонд. Но този фонд е временна мярка, тъй че министърът на отбраната Борис Писториус настоява двата процента да бъдат трайно фиксирани в държавния бюджет, защото финансирането чрез извънредни фондове има доста недостатъци.
Германия е на първо място сред европейските държави по военна помощ за Украйна – и на второ в света след САЩ. Досега Берлин е подпомогнал Киев с над 17 милиарда евро. Украйна обаче има остра нужда от повече в момента – особено от боеприпаси. И Германия спешно въвежда нови мощности, за да помогне. Тези дни канцлерът Олаф Шолц направи първа копка на нов завод за боеприпаси на „Райнметал", който още догодина ще произведе 50 000 артилерийски снаряда, а през следващите две години ще удвоява производството.
Когато става дума за отбранителната способност на Германия, проблемът дори не е толкова в размера на бюджета, а в това за какво и кога се харчат парите. "Необходимо е време, за да се похарчи такава огромна сума пари", казва в интервю за ДВ Рафаел Лос от Европейския съвет за външна политика. В момента е ясно, че 70 милиарда евро от специалния фонд са обвързани с договори за нови летателни машини, по-специално изтребители F-35 и транспортни хеликоптери Chinook.
Нека припомним предупреждението на германския министър на отбраната Борис Писториус, че през следващите пет до осем години Русия може да нападне държава членка на НАТО и пактът трябва да се подготви за тази опасност. В този контекст, и на фона на възможността за нов президентски мандат на Тръмп в САЩ, някои политици твърдят, че Европейският съюз трябва да има свое собствено ядрено възпиране.
Още страни в Европа с ядрено оръжие?
В ЕС единствено Франция разполага с ядрени оръжия, а сред 27-те държави членки съществуват огромни различия във възгледите относно ядрените оръжия. Разделението на ЕС по темата логично поражда въпроса: А кой ще натисне копчето, ако Европа има собствени ядрени оръжия? "Дали председателят на Комисията или президентът, председателят на Съвета? Трябва ли да участва Европейският парламент? Трябва ли да се вземе единодушно решение от всички правителствени ръководители?", пита се специалистът по отбранителна стратегия Рафаел Лос.
Друг проблем е кой ще осигури ядрените оръжия на ЕС. В момента френското правителство не предлага да разшири собствената си ядрена възпираща сила, за да покрие Европа. Това означава, че друга страна от ЕС - като Германия, например - ще трябва да се сдобие с ядрени оръжия. Но в рамките на сегашното статукво това също изглежда много малко вероятно в обозримо бъдеще.
След Втората световна война Западна Германия си самоналожи отказ от ядрени оръжия в рамките на отбранителната стратегия на НАТО. За да ограничи разпространението на тези оръжия, правителството на САЩ предостави на Западна Германия гаранции за сигурност и известна роля в осигуряването на самолети за доставка на ядрени оръжия.
В замяна на това тогавашната Федерална република Германия пое няколко ангажимента, включително и в договора "две плюс четири" при обединението на страната през 1990 г., които гарантираха, че тя няма да придобива или произвежда ядрени оръжия. И нарушаването на това споразумение, разбира се, би създало сериозни дипломатически проблеми – особено като имаме предвид, че сред подписалите го е и Русия.