По света, а донякъде и в самата Русия, президентските избори бяха възприети като чиста формалност – точно както и оповестяването на „рекордните резултати“, с които Владимир Путин бе обявен за победител. Как ще се развие ситуацията в Русия в бъдеще?
Стабилизация на Путиновия режим
"Обявените 87 процента представляват утвърждаване на режима и на все по-диктаторския курс на Путин. Резултатите не отразяват волята на избирателите, а волята на режима", казва Регина Хелер от Института за изследване на мира и на политиката за сигурност към университета в Хамбург. По нейните думи това е „индулгенция за режима и за политиката на Путин, а съответно и за действията му спрямо Украйна“.
Експертът по Източна Европа Ханс-Хенинг Шрьодер смята, че в последно време режимът на Путин се е стабилизирал. През последната година Путин и режимът му се оказаха в криза – заради метежа и самолетната катастрофа, при която загина шефът на частната армия „Вагнер“ Евгений Пригожин. Кремъл реагира на събитията чрез повишаване на обществената активност на Путин, която трябваше да покаже, че „той държи нещата в ръце“.
Фактори като стабилното икономическо положение и смекчаването на отрицателните последствия от западните санкции работят в полза на режима, казват още експертите. Към това се добавят сериозните репресии срещу противниците на войната на Русия срещу Украйна. Всичко това дава възможност на Кремъл и след изборите да продължи така, както преди. „Това, което се вижда още отсега, е, че Путин ще продължи с непоколебима твърдост да води войната“, казва Регина Хелер.
Данъчни увеличения заради войната?
Експертите очакват увеличаване на данъците в Русия – в контекста на произнесената преди изборите реч на Путин пред Федералното събрание, в която той призова да се предприемат промени в данъчното законодателство. Войната има своята цена, подчертава Ханс-Хенинг Шрьодер.
„Правителството има нужда от пари – има нужда от повече приходи, което може да се постигне само на базата на по-високи данъчни постъпления. А те естествено ще бъдат насочени предимно за военни цели“, казва професор Герхард Мангот, политолог от университета в Инсбрук.
Ще има ли следваща мобилизация в Русия?
Предполага се и това, че ще има нова мобилизационна вълна. Мнозина смятат това за много реалистично, тъй като военната реторика на Путин не отслабва, посочва Регина Хелер. „Виждаме, че западната подкрепа за Украйна вече не е толкова силна, колкото вероятно би трябвало да бъде“, казва тя и подчертава, че Кремъл би могъл да се възползва от това и чрез нова мобилизация да промени съотношението на силите във войната.
От друга страна мобилизацията би могла да се окаже опасна, тъй като междувременно в руското общество цари голяма умора от войната, отбелязва Хелер. По тази причина, но и на базата на резултатите от допитванията Герхард Мангот смята, че надали ще се стигне до нова мобилизация.
Според Ханс-Хенинг Шрьодер решението ще зависи от това какво планират руснаците в Украйна през следващите месеци. „Ако искат офанзива и истинско поражение на Украйна, те трябва значително да увеличат въоръжените си сили – за да спечелят във военен план, но и за да могат да поставят страната под контрол“, казва експертът и допълва: „Моето впечатление е, че поне до изборите в САЩ става дума по-скоро за запазване на надмощието и като цяло за създаване на впечатлението, че се върви към победа – както в страната, така и извън нея“. Ако Джо Байдън отпадне и бъде избран Доналд Тръмп, ситуацията ще се промени много – при това положение нещата за Украйна значително ще се влошат. И необходимостта от нова мобилизация вероятно ще отпадне.
Промени в ръководството?
В самото руско ръководство обаче едва ли ще настъпят промени, смятат експертите. „В момента всъщност не виждам слаби места в системата“, казва Шрьодер. Министър-председателят Михаил Мишустин върши добра работа от гледна точка на Кремъл. Централната банка и водещите финансисти успяха да стабилизират ситуацията в Русия – инфлацията се задържа в определени граници, а преориентацията на цялата икономика от Европа към Азия също бе извършена успешно, поради което Путин явно няма причини да се меси, посочва Шрьодер.
Регина Хелер от своя страна припомня, че в речта си за състоянието на нацията Путин обяви, че Русия има нужда от нов елит, който да бъде лоялен към войната. Според експертката в случая може да става дума за „червени принцове“ - децата на съмишлениците на Путин, които го познават отдавна и са му верни. Хелер не изключва преструктуриране в рамките на управляващия елит с цел да се подготви контролирано предаване на властта във времето след Путин, с което да се гарантира опазването на системата.
Автор: Михаил Бушуев