През 2016 година руският президент Владимир Путин заяви, че границите на Русия не свършват никъде. Украинската инвазия в Курска област обаче показа, че всъщност не се знае къде точно започват руските граници.
Foreign Policy пише, че изненадващата офанзива на украинската армия в Курска област – първата инвазия на чужда армия в Русия след Втората световна война – е разрушила няколко мита, усърдно градени от Путин през последните 20 години.
Вече две седмици войници на „нацисткия режим“ в Киев, както Кремъл нарича властта в Украйна, маршируват в Курска област, но отговорът на повечето руснаци е пасивно, дори фаталистично вдигане на рамене. Украинската окупация на 1000 квадратни километра свещена руска земя – която силите на Путин все още не могат да си върнат – спука многобройните митове, свързани с мощта и неприкосновеността на руската държава.
Първият спукан балон е свързан с продължилата дълго руска пропаганда за предполагаема екзистенциална заплаха за страната, идваща от Украйна. Днес не виждаме нищо подобно – няма масово обществено недоволство, спонтанно формиране на милиции или дълги опашки от доброволци пред бюрата за набиране на военнослужещи (каквито впрочем имаше в Украйна след непредизвиканата пълномащабна руска инвазия през февруари 2022 година). Няма пламенни речи на руснаци за защита на отечеството, нито някакви патриотични лозунги по улиците на Москва. Няма дори обявена обща мобилизация. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков дори не прекъсна отпуската си. Руският гняв е насочен срещу Москва, а не срещу „нацистите“ от Киев. Контролираните от Кремъл социолози регистрират рязко покачване на недоволството от правителството, включително и от евакуираните граждани от Курск. Много от тях са ядосани и се чувстват изоставени от собственото си правителство. За голямо разочарование на патриотичните Z-блогъри, никой в Курск не се съпротивлява, не се присъединява към партизански групи или дори протестира срещу окупаторите, както се случи на безброй места в Украйна. В цяла Русия майки на наборници протестират срещу изпращането на техните необучени синове в зоните на активни военни действия.
А останалата част от руското население изглежда въобще не се интересува дали част от Русия сега е окупирана от чужда армия. Дали това се дължи на инстинкт за самосъхранение или чувството на безпомощност... Дори телевизионни експерти, подкрепящи военната агресия срещу Украйна, посочват, че Киев може да използва окупирани райони на Русия в търговия земя за земя - с други думи, те правилно виждат нахлуването като част от стратегия за изгонване на Русия от Украйна, а не като заплаха за самата Русия.
Вторият разрушен мит е свързан с образа на Путин на авторитарен лидер, изграден върху сила, ред и обещание да направи Русия отново велика. Очевидната му неспособност да защитава границите на страната кара Путин, който обвърза управлението си с възстановяването на изгубената руска империя, да изглежда слаб.
Путин почти изчезна от общественото полезрение, тъй като Кремъл се опитва да омаловажи инвазията. Руският президент евфемистично нарече инвазията „контратерористична ситуация“. Призовавайки местните власти в Курск да се справят със „ситуацията“, Путин изглежда нетърпелив да се дистанцира от хаоса на границата. По руската държавна телевизия, контролирана разбира се строго от властта в Кремъл, дори се чуха призиви руските гранични области да бъдат „пожертвани“ във войната срещу Украйна.
Трето, пренасяйки войната на руска територия, Украйна спука балона за заплахите на Кремъл за ескалиране на войната, основани на идеята, че съществуването на Русия, а не на Украйна, по някакъв начин е заложено на карта. Предполагаемата заплаха от НАТО вече не е тема за разговори. Русия не е призовала за помощ собствения си отбранителен съюз, Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКБ), както би се очаквало, ако съществуването ѝ беше застрашено.
Днес се оказа, че не се знае къде започват руските граници. Ядрените заплахи на Путин се оказаха блъф. Дори действителната граница на Руската федерация не е „червена линия“, която не трябва да бъде прекрачвана. Западната теория, твърдяща, че червените линии на Путин не трябва да бъдат прекрачвани поради страх от ескалация, се оказа бутафорна. Дали това ще бъде урок за все още колебаещите се западни страни, които не помагат с пълния си потенциал на Киев от страх от ескалация?
Украинската инвазия разби мита, че руснаците колективно подкрепят войната, само защото спонсорираните от правителството социологически проучвания показват това. Изглежда, че повечето просто вземат пример от Путин: в случай на проблем, просто ги игнорирайте и се надявайте да изчезне от само себе си.