Отидете към основна версия

3 109 92

Русия и Украйна съобщават за успехи в битките за Курска област

  • русия-
  • украйна-
  • курска област-
  • успехи-
  • битки

Това се посочва в дневния анализ на Института за изследване на войната (ISW).

Снимка: БГНЕС

На 20 август украинските сили продължиха атаките в руската Курска област и постигнаха допълнителен напредък, като унищожиха поне един понтонен мост над река Сейм, цитирано от News.bg.

Някои руски блогъри твърдят, че украинските сили са превзели Вишневка (югозападно от Коренево и на 14 км от международната граница). Това съвпада с доклада на руското Министерство на отбраната (МО) от 19 август, който мълчаливо признава това.

Руски блогъри също твърдят, че руските сили са си възвърнали някои загубени позиции и са напреднали в полетата южно от Сафоновка (североизточно от Коренево и на 30 км от международната граница).

Това се посочва в дневния анализ на Института за изследване на войната (ISW).

Геолокирани кадри, публикувани на 20 август, показват, че украинските сили също са напреднали в гористи райони на север от Русское Поречное (североизточно от Суджа и на 20 км от международната граница). Това е в съответствие с картите на руски блогъри, които изобразяват украинския напредък по цялата административна граница на Русское Поречное.

Украинският главнокомандващ генерал-полковник Александър Сирски показа карта, на която се вижда, че украинските сили са напреднали близо до Викторовка (югозападно от Коренево); между Снагость и Коренево; североизточно от Коренево в районите северно от Кремяное и северозападно от Погребки; източно от Малая Локня (северно от Суджа); и югоизточно от Суджа.

ISW ще използва границите на тази карта, за да актуализира своята оценка.

Украински официални лица продължават да изясняват някои от целите на операцията в Курска област и докладват за допълнителен украински напредък. Украинският главнокомандващ генерал-полковник Александър Сирски заяви на 20 август, че украинските сили са напреднали между 28 и 35 километра навътре в Курска област и че контролират 93 населени места (1263 квадратни километра).

Сирски също така отбеляза, че украинският напредък в Курска област оказва натиск върху руските сили да прехвърлят части от неопределени сектори на фронтовата линия. Това може да повлияе на темпото и перспективите на руските офанзивни усилия в Украйна.

Сирски допълни, че украинските сили имат за цел да създадат буферна зона на руска територия, за да попречат на руските сили да обстрелват Сумска област и да "изпреварят" усилията на руските сили като цяло. Украинският президент Володимир Зеленски заяви на 19 август, че превантивната отбрана на украинските сили в Курска област е най-ефективната контрамярка срещу руските сили и че украинските сили до голяма степен са "изчистили" руската гранична зона близо до Сумска област от руски сили.

Украинският генерален щаб съобщи на 20 август, че изчерпват бойния потенциал на руските сили.

Заместник-председателят на комисията по интеграцията на Украйна в Европейския съюз (ЕС) Мария Мезенцева-Федоренко заяви на 19 август, че Украйна подготвя нов кръг на размяна на военнопленници и цивилни заложници с Русия и че операциите в Курска област спазват международното хуманитарно право.

Руското военно командване продължава да усложнява и бюрократизира досега неефективната си структура за командване и контрол в отговор на украинската офанзива в Курска област. Руският министър на отбраната Андрей Белоусов обяви на 20 август, че е назначил руския заместник-министър на отбраната генерал-полковник Юнус-Бек Евкуров за заместник-ръководител на "Координационния съвет" към руското Министерство на отбраната (МО) по военни въпроси и въпроси на сигурността в Брянска, Курска и Белгородска област, като заяви, че Евкуров вече е в Курска област.

Решението на Белоусов да назначи Евкуров, който оглавява Африканския корпус на руското МО и е лицето на руските военни контакти и сътрудничество с африканските страни след разпускането на групата Вагнер през 2023 г., може да предполага, че руското МО е отстранило Евкуров от позицията му в Африка. Това е било преди спекулации от блогър, свързан с Кремъл, и може да значи, че руското МО временно деприоритизира усилията за сътрудничество в отбраната в Африка в отговор на нахлуването в Курска област.

Освен това Белоусов възложи на петима членове на Координационния съвет да се занимават с конкретни въпроси, свързани с украинското нахлуване в Курска област. Той обяви, че заместник-министърът на отбраната генерал-лейтенант Андрей Булига ще отговаря за разрешаването на логистиката, транспорта и подпомагането на гражданските власти при евакуации на граждани; заместник-министърът на отбраната Алексей Криворучко ще се занимава с военно-техническото осигуряване; заместник-министърът на отбраната Павел Фрадков ще отговаря за техниката и строителството; и че началникът на Главната военномедицинска дирекция на Министерството на отбраната на Русия Дмитрий Тришкин ще се грижи за медицинската поддръжка.

Белоусов също обяви създаването на Брянска, Курска и Белгородска групировка от сили и заяви, че техните неуточнени командири и неуточнен представител на руския Генерален щаб ще отговарят за защитата на цивилни от удари с дронове и други атаки.

Министерството на отбраната на Русия създаде допълнително и специална работна група в Центъра за управление на националната отбрана за наблюдение на проблемите в Брянска, Курска и Белгородска област.

Руският президент Владимир Путин посети мястото на обсадата на училището в Беслан през 2004 г. на 20 август, вероятно в опит да свърже руския "антитерористичен" отговор на украинската операция в Курска област с "успешна" руска антитерористична операция в началото на 2000-те. Путин пристигна в Република Алания в Северна Осетия на 20 август и посети мемориала на обсадата на училището в Беслан през 2004 г., както и мястото на самата обсада.

Това беше първото посещение на Путин в училището и второто му посещение в града от август 2008 г.

Терористи, свързани с чеченската сепаратистка бригада Рияд-ус Салихийн, взеха за заложници над 1000 възрастни и деца в училище в Беслан за три дни през септември 2004 г., което доведе до смъртта на повече от 330 души, включително 186 деца.

Руският отговор на терористичната атака от 2004 г. беше остро критикуван. Европейският съд по правата на човека постанови през 2017 г., че местните руски власти са знаели за терористичната атака предварително, но не са увеличили сигурността или са предупредили обществеността.

Европейският съд също така заяви, че в реакцията на руските служби за сигурност липсва официално ръковод

Поставете оценка:
Оценка 2.7 от 13 гласа.

Свързани новини

Новини по държави: