Руските сили засилиха дългогодишните си настъпателни усилия на запад и югозапад от град Донецк. Очевидно координираните операции от Покровск до западния фланг на украинската отбрана около Въгледар имат за цел да увеличат натиска върху украинските сили, защитаващи се в западната част на Донецка област, и в посока Покровск. Руските сили от 1 септември досега са постигнали незначителни тактически успехи в района.
Руският президент Владимир Путин призна засилените руски операции в района по време на реч на Източния икономически форум във Владивосток, Приморски край на 5 септември, твърдейки, че руската Източна групировка на силите (отговорна за фронта приблизително от Въгледар до Хуляйполе) е превзела "триъгълник" от територия до седем километра на 3 септември.
Tова пише в поредния си анализ на бойните действия Институтът за изследване на войната (ISW).
Руските сили вече успяха частично да разширят южния участък в Покровск и искат да обхванат тактически ограничени украински позиции в селските райони източно от Гирник и северно от Красногоровка. Съобщава се, че руските сили са напреднали до покрайнините на Украинск и се приближават до покрайнините на Гирник, а превземането на тези градове би позволило на руските сили да атакуват Курахово - важен украински отбранителен възел за фронта на запад и югозапад от град Донецк - от север както и от изток от Красногоровка и Максимиляновка.
Руските сили проведоха неуспешно настъпателно усилие в западната Донецка област през зимата на 2022-2023 г., характеризиращо се с масови атаки срещу самия Въгледар, но сега изглежда, че следват постепенен напредък по множество линии на настъпление.
Путин продължава да подценява украинското нахлуване в област Курск и да убеждава руския народ, че забавеният и неорганизиран отговор на Кремъл на нахлуването в Курск е приемлива цена за по-нататъшен напредък на Русия в Донецка област. Путин заяви по време на речта си на Източния икономически форум на 5 септември, че украинското нахлуване в Курска област не е успяла да спре настъпателните операции на Русия в "ключови посоки" на Източна Украйна.
Путин твърди, че е налице рязко увеличение на броя на хората, които се интересуват от подписване на договори за военна служба с руското Министерство на отбраната (МО). Също така твърди, че украинските сили търпят "тежки" загуби в жива сила и техника, но не предостави конкретни цифри за тези загуби. Твърденията му, че нахлуването в Курск няма оперативно въздействие, обаче са очевидно неверни, както ISW съобщи.
Украинският главнокомандващ генерал Олександър Сирски заяви по време на интервю за CNN, публикувано на 5 септември, че украинското нахлуване е провалило планираната руска атака в Сумска област и е "намалило заплахата" от руснаците в Северна Украйна.
Сирски заяви, че основните цели на Украйна за нахлуването са били да попречи на руските сили да използват Курска област като убежище за подготовка на настъпателни операции в Украйна, да отклони руските сили от други неопределени райони в Украйна, да създаде "зона за сигурност", да вземе руски военнопленници и да повиши украинския морал. Сирски заяви, че руските сили са прехвърлили десетки хиляди войници в Курска област.
Сирски наскоро заяви, че Русия е преместила приблизително 30 000 войници от Украйна в Курска област, за да отговори на украинското нахлуване.
Значително допълнително предислоциране на руски войски от фронтовата линия в Украйна много вероятно ще бъде необходимо, за да позволи на Русия да си възвърне контрола над територията си в Курск, както според съобщенията са преценили служители на американското разузнаване, и би повлияло значително на руските офанзивни операции и способността на Русия да се подготви за бъдещето операции.
Русия продължи усилията си за укрепване на икономическите отношения с незападни страни в кулоарите на Източния икономически форум (EEF) във Владивосток, Приморски край. Руският президент Владимир Путин сподели сцената по време на речта си с официални лица от Малайзия и Китайската народна република (КНР) на 5 септември, за да обсъдят двустранното сътрудничество и многостранните проекти.
Малайзийският премиер Ануар Ибрахим каза на Путин по време на пленарна сесия, че Малайзия се интересува от присъединяване към БРИКС и заяви, че руско-малайзийското сътрудничество по това, което Ибрахим нарече "ислямски финанси", ще помогне на Русия да привлече повече инвестиции от повечето мюсюлмански страни.
Индийският посланик в Русия Винай Кумар заяви, че Индия очаква да увеличи вноса на руски петрол до 2030 г. и че Индия и Русия разработват нова междубанкова обменна система.
Той също така изрази надежда, че Русия ще увеличи износа си на торове за Индия. Изпълнителният директор на Руската държавна корпорация за атомна енергия "Росатом" Алексей Лихачов подчерта продължаващата работа на "Росатом" с Индия и Виетнам за развитието на Северния морски път през Арктика, корабен маршрут между Западна Евразия и Азиатско-Тихоокеанския регион.
Путин обсъди и съвместните усилия на КНР и Русия за справяне и смекчаване на външните предизвикателства пред двустранното сътрудничество между двете страни с вицепрезидента на КНР Хан Джън. Този разговор се проведе на фона на изявление на главния изпълнителен директор на руската компания за метали и възобновяеми енергийни източници En+, Владимир Колмогоров, в EEF, който твърди, че голям съвместен въглищен проект на Русия и КНР в Сибир е изправен пред финансови затруднения поради загриженост сред компаниите от КНР относно западните вторични санкции.
ISW по-рано отбеляза, че руските усилия в EEF са до голяма степен съсредоточени около дипломатическите усилия с незападни страни за избягване на западните санкции.
Украински официални лица обявиха поредица от назначения в правителството на 5 септември. Депутатът Ярослав Железняк съобщи, че Върховната рада е гласувала назначаването на първия заместник-министър на външните работи Андрий Сибиха за външен министър; Ръководителят на украинското държавно отбранително предприятие "Укроборонпром", Герман Сметанин, като министър на стратегическите индустрии; бившият заместник министър-председател по въпросите на европейската интеграция Олга Стефанишина като министър на правосъдието;
Заместник-началникът на президентския кабинет Алексий Кулеба като министър на развитието на общностите, териториите и инфраструктурата; и заместник-министърът на отбраната Наталия Калмикова като министър по въпросите на ветераните.