"Където и да отида, се сблъсквам с обвинения в двойни стандарти”, каза върховният представител по външните работи на ЕС Жозеп Борел в Оксфордския университет през май. Френският президент Еманюел Макрон заяви на Мюнхенската конференция по сигурността миналата година: “Шокиран съм от степента, до която сме загубили доверието на Глобалния юг”. А външната министърка на Германия Аналена Бербок се наложи да понесе критика от китайския си колега по това време Цин Ган, който я парира, когато тя повдигна въпроса за човешките права в Китай.
Страните от Глобалния юг отдавна отправят обвинения, че Западът поддържа своя основан на правила ред само когато го устройва. Напоследък обаче те зачестиха, особено след началото на войната в Украйна и войната между Израел и Хамас.
Индия: Проблемите на Европа не са проблеми на целия свят
Лидерите на западните държави обявиха руската агресия срещу Украйна като битка за световния политически ред: президентът на САЩ Джо Байдън заяви, че една руска победа “може да означава край на международния ред, основан на правила”, а защитата на Украйна е защита на принципите на този ред.
Опитите на Запада да убеди демократичните държави от Глобалния юг, които всъщност са му близки, да застанат на негова страна в санкциите срещу Русия обаче често се провалят. Такъв беше случаят с Индия, Бразилия и Южна Африка. Всички те продължават да търгуват с Русия, в някои случаи повече, отколкото преди войната, дори и да не искат това да се разбира като одобрение на руската инвазия в Украйна.
Външният министър на Индия Субрахманям Джайшанкар заяви по повод на войната в Украйна, че европейците очевидно смятат, че “проблемите на Европа са проблеми на целия свят, но проблемите на света не са проблеми на Европа”. А индонезийският министър на отбраната Прабоуо Субианто Джоджадикусумо заяви, че когато става въпрос за пропагандиране на мира, западните правителства очевидно имат “един набор от принципи за Украйна и друг - за палестинците“.
Правила за всички или “многообразие от цивилизации“?
В свят на нарастващо геополитическо съперничество западният модел все повече страда от загуба на доверие, пише Софи Айзентраут, ръководителка на изследователския отдел на Мюнхенската конференция по сигурността. Китай, например, предлага алтернатива. Вместо за глобално приложими правила, Китай говори за “абсолютен суверенитет”, т.е. ненамеса във вътрешните работи и зачитане на “многообразието от цивилизации“.
Китай, подобно на Русия, популяризира тази алтернатива в световен мащаб. През лятото на миналата година, около година и половина след началото на пълномащабната война в Украйна, на среща на високо равнище с африканските правителства президентът Владимир Путин заяви: “Възниква истински многополюсен световен ред и епохата, в която управляваше една държава или група държави, приключва.“ С това изказване той успя да си отвори вратата към много африкански правителства.
Широко разпространено е мнението, че съществуващият ред от международни правила и институции, който е характерен за Запада, облагодетелства предимно самия Запад и че западните държави не спазват собствените си стандарти. Това се доказва и от проучване на Мюнхенската конференция по сигурността, проведено в девет държави от Глобалния юг. В същото време проучването показва и че много хора в тази част на света вярват в стойността на съществуващите международни правила.
Критиката често е оправдана
Софи Айзентраут го казва ясно: критиката за двойните стандарти на Запада често е оправдана. Например страните от Глобалния юг изтъкват, че САЩ и други западни държави настояват за принципа на териториалната цялост на Украйна, но не спазват този принцип по време на водената от САЩ инвазия в Ирак през 2003 г. Западните държави пренебрегват правата на човека при незаконните арести в борбата срещу тероризма. А европейците се договориха със северноафриканските автократи, за да предотвратят миграцията към Европа.
Айзентраут обаче посочва, че критиците от страни като Китай и Русия често използват обвиненията си, за да релативизират собствените си нарушения на международния ред. Или пък ги използват, за да оправдаят външнополитически подход, който вече не следва никакви морални принципи и се грижи само за собствените им интереси. В резултат на това стойността на универсалните правила се поставя под въпрос в целия свят.
Свят без правила?
Според Айзентраут западните държави са изправени пред дилема: те се опасяват, че ако се справят със собствената си непоследователност по самокритичен начин, това ще е от полза на глобалните им съперници. От друга страна, ако игнорират критиката, те с право ще бъдат смятани за самонадеяни.
Западните държави, разбира се, трябва да сведат до минимум подобни противоречия между твърденията и действията си, смята експертката. Второ, те трябва да говорят по-честно за това къде “последователността има своите граници“. Това включва също така да не се разделя повече светът на черно-бели държави, които спазват правилата, и такива, които ги нарушават, тъй като темата има много нюанси. Комуникацията включва и посочване на факта, че автократичните системи не признават открит дебат за собствените си противоречия и по този начин възможна корекция.
И накрая, Айзентраут смята, че Западът трябва да се изправи срещу това, което критиката на западните двойни стандарти често предполага, без да го казва открито: а именно, че “ред, който се характеризира с двойни стандарти, не е по-добър от ред без никакви стандарти“. Не само страните от Запада, но и много от страните от Глобалния юг могат да загубят в един свят без общоприети правила.
Автор: Кристоф Хаселбах