В момента тя е южноамериканската страна с най-високи темпове на икономически растеж: след като преди девет години бяха открити огромни петролни залежи, Гвиана изживява невъобразим икономически бум. По данни на американската компания Exxon залежите, които подлежат на добив в известните до момента петролни кладенци, възлизат на около 11 милиарда барела. А това няма как да не се отрази и на местната икономика.
Според статистическия портал Statista, който използва данни от МВФ и Световната банка, брутният национален доход ще нарасне от 5,2 млрд. щатски долара през 2019 на 32,7 милиарда през 2029 година. Следователно страната, която граничи с Венецуела, Бразилия и Суринам, е една от най-динамичните икономики в света в момента. "Сякаш страната е спечелила от лотарията", каза в интервю за БиБиСи Дилета Дорети, представителка на Световната банка за Гвиана и Суринам.
Търси се квалифицирана работна ръка
Последиците от този бум са видими навсякъде. В столицата Джорджтаун се строи усилено, одобряват се все нови и нови инфраструктурни проекти. Но не достига квалифицирана работна ръка, която е така необходима в момента. Ето защо Гвиана иска да върне обратно хората, които са емигрирали от страната. До откриването на петролните залежи през 2015 г. имаше постоянна вълна на емиграция от Гвиана, тъй като много хора, особено младите, не виждаха перспектива в родината си.
Само за четири години в Гвиана са се завърнали вече около 50 000 емигранти, съобщава местният портал "Newsroom", позовавайки се на финансовото министерство. Същата тенденция регистрира и Международната организация за миграцията. Нейните данни сочат, че през 2016 г. за първи път в новата история на Гвиана в страната са дошли 1510 души повече, отколкото са я напуснали. През 2018 г. нетната миграция вече е възлизала на 18 150 души.
По време на посещението си в Канада през 2018 г. министърът на външните работи на Гвиана настойчиво агитираше сънародниците си да се завърнат: "Не изпращайте само пари у дома - върнете се и инвестирайте".
През последните две години в Гвиана са се завърнали още 32 000 души. При население от малко над 800 000 души това е огромен скок.
Междувременно правителството прие програма, която предлага помощ и подкрепа на хората, решили да се върнат в Гвиана. Тя включва и редица инструменти за стимулиране, като например освобождаване от данъци за квалифицирани специалисти.
"Живея тук от почти две години и виждам ясно как страната се променя", казва Дилета Дорети от Световната банка. Икономическите показатели го потвърждават: ако през 2019 г. инвестициите са били 187 млн. щатски долара - основно в инфраструктурни проекти като пътища и пристанища, през миналата година те са нараснали на 650 млн. щатски долара.
Спорът с Венецуела
Над тази история на успеха сянка хвърлят териториалните претенции на съседна Венецуела, управлявана авторитарно от социалистическия президент Николас Мадуро. Тези претенции се аргументират с историческия спор на Венецуела с бившата колониална сила Великобритания за определяне на границите. На един силно оспорван и крайно непрозрачен референдум венецуелците одобриха териториалните претенции на Мадуро.
Оттогава съществува заплаха за налагането им с военна сила. Мадуро вече нареди да се отпечатат карти, на които големи части от Гвиана с пряк достъп до петролните залежи са изобразени като принадлежащи към Венецуела. А всъщност много венецуелци вече се намират в Гвиана - те са избягали там от репресиите и тежката криза в своята родина.
Автор: Тобиас Койфер