Хиляда дни след нахлуването на Русия, Украйна за първи път атакува цели в Русия с американски ракети ATACMS. Доколкото е известно, ударът е бил насочен към склад за боеприпаси в Брянска област. Москва реагира още същия ден - президентът Владимир Путин внесе промени в ядрената доктрина на страната, която развързва ръцете на Русия за използване на ядрено оръжие и срещу неядрена държава, ако тя е подкрепяна от ядрена сила.
Закъсняло, но важно решение
Разрешението на Белия дом за нанасяне на удари срещу Русия с американски ракети е важно както на оперативно-техническо, така и на политическо ниво, казва пред ДВ бившият командващ сухопътните войски на САЩ в Европа генерал-лейтенант Бен Ходжис.
От гледна точка на военната тактика "това ще позволи на Украйна да нанася удари по руските и севернокорейските щабове, по материално-техническото осигуряване и артилерията, което ще попречи на подготовката на руснаците за контраатака в Курска област. Това ще бъде непосредствена тактическа полза, която ще подкопае преимуществото на Русия в жива сила", посочва Ходжис.
Освен това решението на САЩ "отваря вратите за Великобритания и Франция да разрешат използването на техни ракети Storm Shadow и Scalp, засилва натиска спрямо Германия за ракетите Taurus, а изпраща и силен сигнал за поддръжката на Украйна от страна на САЩ", продължава американският генерал.
Професорът по военни изследвания в Кралския колеж в Лондон сър Лоурънс Фридман на свой ред казва пред ДВ, че ключовото преимущество на ракетите ATACMS е в голямата им точност и по-високата ефективност на пораженията в сравнение с дроновете, например. Същевременно Фридман отбелязва, че забавянето на решението на Запада е позволило на Русия да премести 90 процента от бомбардировачите си отвъд предела на радиуса на действие на ATACMS, за да ги предпази от евентуални ракетни удари от страна на Украйна. Бен Ходжис също критикува колебливостта на САЩ и отбелязва, че „тя е резултат от постоянния излишен страх от това, че Русия може да прибегне към ескалация с използването на ядрено оръжие".
Кремъл засилва ядрения шантаж
Паралелно със съобщенията за първите удари на Украйна с ракети ATACMS по руска територия, в Москва обявиха, че е утвърдена новата ядрена доктрина, която значително разширява формалните предпоставки за използване на ядрено оръжие от страна на Русия. Експертите са убедени, че това е свързано именно с разрешението на Белия дом за използване на американски ракети от Украйна.
Таблоидът „Комсомолска правда", смятан за „любимия вестник на Путин", нарече утвърждаването на ядрената доктрина „последно предупреждение" към Запада и пряк отговор на разрешението за удари по Русия с далекобойни ракети. Но дали поредната заплаха от Москва трябва да се възприема сериозно?
Отвъд рамките на гневната реторика
Изследователката на ядреното разоръжаване Мариана Буджерин казва за ДВ, че е много малка вероятността Русия действително да рискува да използва ядрено оръжие. И макар като цяло това да не е изключено, все пак тя предполага, че променената доктрина и реториката със заплахите целят да сплашат Запада и да подкопаят неговата решителност да подкрепя Украйна.
До момента размахването на „ядрената бухалка" донесе на Русия нелоши дивиденти под формата на задръжки и колебание от страна на Запада, смята Буджерин. „Само си помислете колко внимателно и подробно западните столици разглеждаха и преразглеждаха политиката си по отношение на Украйна. Ескалационният потенциал на всяка нова доставяна оръжейна система се анализираше най-подробно и всичко това отнемаше време, понякога оръжието не пристигаше тогава, когато беше нужно на фронта. Т.е. опасенията, свързани с възможната ядрена ескалация, влияеха на сроковете, типовете и темповете на доставките", посочва изследователката.
Но както отбелязва тя - дори ядреният блъф на Русия да доведе до забавяне на помощите, той като цяло не сработи: основната цел на Кремъл - да накара Запада да отслаби поддръжката си за Украйна - не бе постигната. Обичайно ядрената заплаха служи за възпиране на друга ядрена сила да нанесе удар по Русия. А сега това се използва за сплашване на неядрена държава като Украйна, от което няма никакъв смисъл, казва Буджерин.
Руските ядрени заплахи трябва да се възприемат като банална словесна еквилибристика, насочена към Вашингтон и Берлин, за да ги обезсърчи да подкрепят Киев, предполага Бен Ходжис. "Заплахите са просто заплахи", отбелязва той и напомня, че Украйна неведнъж е преминавала отвъд т.нар. червени линии на Кремъл, атакувайки например руската нефтогазова инфраструктура или летище край Москва. "Руснаците знаят, че няма да имат никаква полза, ако използват ядрено оръжие - това няма да им донесе никакви предимства. Китай им каза да не го правят, Индия и Германия - също, а администрацията на Байдън предупреди, че последиците от евентуално използване на ядрено оръжие ще бъдат катастрофални. Затова смятам, че руснаците не ги очаква нищо добро, ако го използват. Но те виждат, че от постоянните заплахи има ефект", казва ген. Ходжис.
Все пак дали Русия ще се реши да премине и по-опасна граница? Събеседниците на ДВ не вярват в това. Но, както предупреждава Фридман, "руснаците сами раздухаха тази тема и сега ще трябва да покажат, че са готови да отговорят и с нещо реално". За такъв отговор може да бъде сметнато руското нападение по град Днипро с неядрена хиперзвукова ракета със среден обсег "Орешник".
Автор: Дмитри Каневски