Броени часове след падането от власт на сирийския президент Башар Асад някои германски политици започнаха да подхвърлят, че е време милионите сирийци, намерили убежище в Германия (някои още от 2015 г.), да обмислят завръщането си у дома, пише Ройтерс, цитирана от БТА.
Много от тези сирийци обаче вече са си изградили живот в Германия и нямат намерения да напускат страната. Работодатели, синдикати и бизнес асоциации подчертават колко необходими са тези хора на фона на сериозния недостиг на работна сила в най-голямата европейска икономика.
"Да се казва на хората, които имат работа, че трябва да се върнат в Сирия, за мен е напълно неразбираемо", отбелязва Улрих Темпс, управляващ директор в компания за боядисване и лакиране. "Нагърбихме се със задачата да обучим тези хора и да ги направим квалифицирани работници", разказва Темпс за 12-те сирийци, които работят като част от 530-членния му екип.
Сред тях е Мохамед Редатотонджи, който пристига в Германия през ноември 2015 г. като бежанец от родната си Сирия. Сега той живее в северния германски град Хановер със съпругата си, пристигнала по програмата за събиране на семейства, и трите им деца.
"Интегриран съм тук, в Германия, и приключих обучението си. Тук виждам бъдещето си", казва той.
Решението на бившия канцлер Ангела Меркел от 2015 г. да приветства в страната милион и половина бежанци, идващи предимно от Сирия, веднага стана източник на противоречия в Германия и мнозина виждат в него причината за възхода на крайнодясната партия "Алтернатива за Германия".
Оттогава страната е приела и над 1,2 милиона бежанци от Украйна, а се очаква през 2024 г. икономиката ѝ да се свие за втора поредна година, представяйки се най-лошо сред страните от Г-7.
Сега миграцията е вторият най-належащ проблем преди предсрочните избори през февруари догодина, след икономическия растеж.
С цел да намалят привлекателността на крайната десница, някои германски политици дори предложиха да се плаща за полетите на сирийците обратно към дома. Междувременно е спряно разглеждането на молби за убежище от сирийски граждани.
Консерваторът Фридрих Мерц, сочен за вероятен следващ канцлер, заяви, че падането на Асад може да бъде възможност за връщането на сирийците, но допълни, че все още е твърде рано да се вземат решения.
Макар около 500 000 души, включително майки с деца, все още да са безработни, сирийците помогнаха да се намали напрежението на трудовия пазар в Германия, където според браншови организации половината от компаниите са затруднени да намерят необходимите им служители.
Близо 43 000 сирийци работят в промишления сектор, който (до забавянето напоследък) бе ключов двигател за растежа. Сред тях е Салах Садек, който работи за доставчика на части "Континентал" (Continental). Съпругата му е направила докторантура в Германия, а децата им ще трябва да сменят езика и образователната система, ако се върнат в Сирия.
Садек не изключва в някакъв момент да се върне в родния си град Дамаск, но по думите му са необходими поне пет години, за да има повече яснота за ситуацията в Сирия.
Данни на Института за изследване на заетостта показват, че колкото по-дълго някой е живял в Германия, толкова е по-вероятно да има работа. При хората, които са в страната повече от шест години, заетостта е над 60 процента. За тези хора е и по-малко вероятно да напуснат, а ролята, която играят в местната икономика и общност е по-видима.
"Компании, здравни клиники и центрове за грижи разчитат на сирийските служители", посочва Зузи Мьобек, комисар по интеграцията в североизточната провинция Саксония-Анхалт.
Близо 10 000 сирийци работят в германските болници, което ги прави най-голямата група чуждестранни лекари в Германия, по данни на Сирийското дружество на лекари и фармацевти в Германия.
"Ако голям брой от тях напуснат страната, предоставянето на грижи няма да се срине, но ще има забележими пропуски", казва Гералд Гас, председател на Федерацията на германските болници (DKG).
В група за сирийски лекари в Германия в социалната мрежа "Фейсбук" в деня на падането на Асад, 74 процента от 1200 души заявиха, че обмислят постоянно завръщане. Три дни по-късно 65 процента от 1159 души заявиха, че завръщането зависи от условията в страната.