Френският премиер Франсоа Байру изглежда се опита да осигури още поне няколко месеца съществуване на крехкото си правителство на малцинството, като обеща преговори по въпроса за увеличаването на пенсионната възраст от 62 на 64 години, съобщава изданието „Политико“.
Планът, който той лансира във вторник при представянето на управленската си програма пред депутатите от Националното събрание, предвижда синдикалните и работодателските организации да получат нови три месеца отсрочка, през които да се съберат на „конклав“, както се изрази министър-председателят, и да се опитат да постигнат съгласие по противоречивата реформа.
Повишаването на възрастта за пенсиониране отдавна е един от най-спорните въпроси във френската политика, отбелязва „Политико“. Франция разполага с щедра социална система, но поради главоломното покачване на държавния ѝ дълг тя е принудена да търси начини да спести пари.
Предизвикателството пред Байру се състои в това да си осигури благоразположението на силно фрагментирания парламент, който произведоха предсрочните избори през лятото, и по този начин да избегне съдбата на кабинета на предшественика си Мишел Барние, който не оцеля и 100 дни. Байру е съюзник на президента Еманюел Макрон, който също се намира в тежко политическо положение, а задачата на премиера става още по-тежка предвид факта, че явно опозицията се готви да го атакува с поредица вотове на недоверие.
Байру поясни, че ако преговорите за пенсионната възраст не дадат резултат, тя просто няма да бъде променяна, което обаче ще изправи всяко бъдещо управление пред нуждата да прави тежки и непопулярни икономически реформи. Ако от друга страна, има резултат, то договорените промени ще залегнат в новия бюджет за социално осигуряване или в нов законопроект.
„Убеден съм, че можем да намерим нов път към реформите, без тотеми и табута, дори и по въпроса за пенсионирането“, посочи премиерът в 90-минутната си реч. Но подходът, който той предлага, ще бъде „нов и в известен смисъл радикален“.
Смисълът на този гамбит на Байру е да привлече социалистите и да ги накара да не подкрепят сваляне на правителството при очертаващата се поредица искания за вотове на недоверие. Засега поне изглежда планът сработва.
Ръководството на Социалистическата партия (СП), макар и с неохота, обяви, че ще даде шанс на преговорите.
„Съгласих се на преговори, но бързам да подчертая, че това означава всеки да направи отстъпки“, каза пред френския телевизионен канал TF 1 партийният председател Оливие Фор. „Министър-председателят отвори вратата. Дори само това е победа.“
Фор добави, че депутатите му пак може да гласуват против Байру, ако не получат уверения, че законът за пенсионната реформа от 2023 г. ще бъде отменен дори и при провал на преговорите.
Крайнолявата формация „Непокорна Франция“ внесе искане за вот на недоверие срещу кабинета буквално часове след речта на Байру, като разискванията по искането и подлагането му на гласуване се очаква да станат факт днес. Прогнозите са, че вотът няма да мине, тъй като крайнодясната партия „Национален сбор“ каза, че няма да сваля още сега правителството, защото иска да му даде шанс да управлява.
ДРУГ ВОТ НА НЕДОВЕРИЕ
Истинското предизвикателство за Байру тепърва предстои, когато в края на месеца проектобюджетът на Франция за тази година се върне за ново разглеждане в парламента, тъй като дискусиите и споровете по държавната план-сметка може да доведат до ново искане за вот на недоверие срещу правителството. Тогава вече най-вероятно и крайната десница ще гласува за падането на кабинета, така че премиерът ще трябва да си осигури на своя страна достатъчен брой леви депутати, за да оцелее на власт, без същевременно да отблъсква консерваторите (умерената десница – бел. ред.) и привържениците на пенсионната реформа от така наречения макронистки блок.
В неделя председателят на парламентарната група на консерваторите Лоран Вокие даде „предупредителен изстрел“ със заплаха за оттегляне на подкрепата на партията му, ако Байру направи прекалени отстъпки на левите.
В речта си Байру настоя, че пенсионната реформа е нужна, за да бъде решен проблемът с огромния бюджетен дефицит за тази година, който се очертава да достигне 6,2% от брутния вътрешен продукт (при позволени 3% по Маастрихстките критерии на ЕС – бел. ред.). Центрист ветеран, преживял много битки в кариерата си, Байру обвини депутатите и лидерите от целия политически спектър, че „танцуват фатално танго (с дълга), което е довело Франция до ръба на пропастта“.
И левоцентристите, и консерваторите изглеждат удовлетворени засега, отбелязва „Политико“.
Но както Барние беше свален, въпреки че хвърли мостове към крайната десница, оставяйки Франция и досега без бюджет, същото може да се случи и с Байру, ако загуби благоразположението на умерената левица с трудни за преглъщане от нея мерки за намаляване на бюджетния дефицит.
Евентуален крах и на неговия кабинет може да има катастрофален ефект върху френските финанси и стабилността на еврозоната, коментира „Политико“.
АНТИРЕКОРД ВЪВ ФРЕНСКАТА ПОЛИТИКА
Байру стана четвъртият пореден премиер на Франция за 2024 г., рекорд от основаването на Петата република, отбелязва „Монд“. През януари миналата година Макрон замени Елизабет Борн, първата жена премиер на Франция, с Габриел Атал, който стана най-младият човек, заемал тази длъжност.
През юни президентът разпусна Националното събрание, след като на европейските избори на 9 юни той загуби тежко от крайната десница и предизвика предсрочни парламентарни избори, които обаче не осигуриха мнозинство на нито един от политическите блокове. След седемседмично изчакване Макрон реши да назначи Барние, представител на дясната партия „Републиканците“, за премиер с цел да разтвори ветрилото на коалицията си към десницата. Но дори и с този ход Барние в крайна сметка също остана премиер без мнозинство, което на практика подпечата съдбата му и след само около 100 дни на власт той беше свален, превръщайки се в най-кратко управлявалия премиер във френската история.
Намирането на нов министър-председател от Макрон стана още по-сложна задача предвид сложната политическа обстановка в Националното събрание: да се осигури управленско мнозинство е трудно, тъй като парламентът е разделен на три почти равни противостоящи си политически блока – ляво обединение, центристко-консервативен блок и крайната десница – които засега не се вижда как биха могли да намерят път един към друг.