Държавният секретар на САЩ Марко Рубио изрази разочарование след срещата си с руския външен министър Сергей Лавров, поради липсата на напредък от страна на Русия по въпроса за прекратяване на войната в Украйна, предава News.bg.
Според Института за изследване на войната (ISW), Рубио е предал на Лавров разочарованието на президента Доналд Тръмп относно „недостатъчната гъвкавост“ на Москва за постигане на мир.
Двамата министри са обсъдили възможността за нов подход и създаване на „пътна карта“ за прекратяване на конфликта. Въпреки това, руското външно министерство настоява, че разговорите са били насочени и към „взаимното намерение“ за намиране на решение. Кремъл обаче продължава да подчертава първоначалните си военни цели, смяна на украинското ръководство и „демилитаризация“ на страната. На 9 юли говорителят на руското МВнР Мария Захарова повтори тези искания, а ден по-късно Дмитрий Песков заяви, че Русия предпочита дипломатически средства, но се съобразява с „реалностите на място“.
Тази формулировка често се използва от Кремъл, за да представи военните си успехи и да оказва натиск върху Украйна за капитулация. Паралелно с това, руската дипломация се опитва да измести фокуса на преговорите към възстановяване на отношенията със САЩ. Според руския доклад от срещата между Рубио и Лавров, значителна част от разговорите е била посветена на икономическо, хуманитарно и дипломатическо сътрудничество, извън темата за войната.
Руският заместник-външен министър Сергей Рябков подчерта, че няма забавяне в развитието на двустранните отношения. Според ISW, Кремъл използва тези икономически инициативи и перспективата за контрол над оръжията, за да изисква отстъпки от Вашингтон по отношение на войната. Също така, Владимир Путин е направил неуспешни опити да използва иранските ядрени преговори и израелско-иранския конфликт, за да се представи като ефективен посредник пред Тръмп.
ISW счита, че Кремъл цели да принуди САЩ да прекратят дипломатическите си усилия за спиране на войната в замяна на по-добри двустранни отношения.
Според анализ на "The Economist", ако Русия продължи настъплението си със сегашния темп около 15 кв. км. на ден ще ѝ трябват близо 89 години, за да завземе цяла Украйна. От началото на офанзивата "Лято 2025", започнала на 1 май, Русия е загубила около 31 000 войници, като е придобивала едва 0,038 кв. км. на един убит войник. Украйна съобщава дори по-нисък коефициент: около 0,0059 кв. км. на един убит или ранен руски войник.
Очаква се руските сили да продължат опитите си да завземат пълния контрол над Луганска и Донецка области и да напреднат в Днепропетровска и Сумска области.
На 9 юли украинският президент Володимир Зеленски се срещна в Рим с генерал Кийт Келог, специален пратеник на САЩ за Украйна. Разговорите им се съсредоточиха върху доставките на оръжие, укрепването на противовъздушната отбрана и локализираното производство на военна техника. Те обсъдиха и възможни по-строги санкции срещу Русия и нейните поддръжници.
Същия ден, "Асошиейтед прес" и "Ройтерс" съобщиха, че САЩ са възобновили доставките на военна помощ за Украйна, включително 155-милиметрови артилерийски снаряди и управляеми ракети. Детайли за количествата не бяха предоставени.
В подкрепа на Украйна, Обединеното кралство обяви ново споразумение за отбрана, включващо над 5 000 прехващачи за ПВО и съвместно производство на техника с Thales Air Defense. Освен това ще предостави 283 милиона британски лири помощ през 2025-2026 г., включително средства за реформи в управлението и екологичен преход.
Германия също изрази готовност да закупи системи Patriot за Украйна от САЩ. Чехия пък ще обучи до осем украински пилоти на изтребители F-16 до 2026 г.
На 9 срещу 10 юли Русия извърши масиран ракетен и дронов удар срещу Украйна, съсредоточен основно върху Киев и околните области. Бяха използвани близо 400 дрона и различни типове ракети, от които украинските сили са свалили 178 снаряда. Удари са засегнали и други области като Черниговска, Сумска, Полтавска, Кировоградска и Харковска, причинили смъртта на поне двама цивилни и раняването на 26 души. Увредена е значителна гражданска инфраструктура - жилищна, търговска, медицинска и транспортна.