Продължителното седене отдавна се разглежда като рисков фактор за физическото и психичното здраве, но натрупващите се научни данни показват, че не всяко заседяване има еднакъв ефект върху мозъка. Преглед на 85 научни изследвания, публикуван в Journal of Alzheimer’s Disease, прави ясно разграничение между т.нар. активно и пасивно седене и поставя акцент върху значението на това с какво е ангажиран човек, докато е в покой.
Според авторите на анализа дейности като четене, игра на карти, решаване на пъзели или работа на компютър са свързани с по-добро когнитивно здраве в сравнение с пасивни форми на седене, най-вече гледането на телевизия. Разликата се обяснява с нивото на умствена ангажираност – при активното седене мозъкът остава стимулиран, докато при пасивното както физическата, така и умствената активност са минимални.
Изследователите подчертават, че повечето хора прекарват значителна част от деня си седнали, което прави качеството на тези часове особено важно. Данните сочат, че дори малки промени в ежедневието – например изборът на книга вместо телевизионно предаване – могат да имат измерим ефект върху поддържането на паметта, вниманието и изпълнителните функции с напредването на възрастта.
Физическата активност остава ключов фактор за здравето на мозъка, но все повече проучвания показват, че тя не е единствената. Когнитивното натоварване, включително при седнали дейности, е свързано с по-добри резултати в области като планиране, ориентация и запаметяване. За разлика от това, пасивното седене е асоциирано с по-слабо умствено представяне и с леко повишен риск от когнитивен спад и деменция, макар ефектите да са умерени.
Резултатите се вписват и в по-широк контекст от съвременни изследвания върху начина на живот. Специалисти по обществено здраве и невронауки все по-често обръщат внимание на негативното влияние на прекомерното време пред екраните, особено в социалните мрежи. Продължителното „дуум скролване“ – безцелно и натрапчиво прелистване на съдържание – се свързва с когнитивно изтощение, понижена концентрация и повишен риск от тревожност и депресивни симптоми.
Здравните експерти препоръчват редовни кратки паузи за движение през деня, както и съзнателен избор на по-смислени занимания, когато седенето е неизбежно. Сред тях са четене, учене на нови умения, творчески дейности, настолни игри и образователно съдържание, което изисква активно внимание. Ограничаването на времето в социалните мрежи, намаляването на известията и определянето на конкретни часове за проверка на новини също се посочват като ефективни стратегии.
Заключението на учените е, че бъдещите здравни препоръки трябва да отчитат не само колко дълго седим, но и как прекарваме това време. В свят, в който заседналият начин на живот е почти неизбежен, именно умствената ангажираност може да се окаже ключов фактор за запазване на когнитивното здраве в дългосрочен план.