Учени откриха важна следа към един от големите въпроси в онкологията – защо сходни ДНК увреждания могат да доведат до рак при едни хора, докато при други остават без сериозни последствия.
Ново изследване, публикувано през юли 2026 г. в научното списание Nature, показва, че решаваща роля може да има наследственият генетичен фон на всеки организъм. Това означава, че ефектът от дадена мутация зависи не само от самата промяна в ДНК, но и от останалите генетични особености на организма.
Международен екип от учени, сред които специалисти от Кеймбридж, Йейл и Германския център за изследване на рака, е анализирал над 580 чернодробни тумора при генетично различни лабораторни мишки.
Всички животни били изложени на еднакъв канцероген и получили сходни увреждания на ДНК, но туморите се развивали по различен начин в зависимост от генетичния им фон.
При някои от животните определени мутации получавали силно предимство и ускорявали развитието на рак. При други същите или сходни молекулярни промени не били достатъчни за толкова бърза злокачествена трансформация.
Това показва, че раковите мутации не действат изолирано. Техният ефект зависи от начина, по който взаимодействат с останалите гени, както и от състоянието на самата тъкан.
Откритието помага да се обясни и добре познатият феномен, при който двама души могат да бъдат изложени на едни и същи канцерогенни фактори – например тютюнев дим или ултравиолетова радиация – но само единият да развие рак.
През последните години учените установиха и друго важно обстоятелство: напълно здрави тъкани могат да съдържат клетки с мутации, които обикновено се свързват с онкологични заболявания. Въпреки това голяма част от тези клетки никога не се превръщат в тумори.
Причината вероятно е, че за появата на рак обикновено е необходима комбинация от няколко фактора – наследствена предразположеност, натрупване на допълнителни мутации, възраст, хронично възпаление, промени в тъканната среда и отслабване на имунния контрол.
Според учените резултатите могат да имат сериозно значение за бъдещата персонализирана медицина. Вместо лекарите да оценяват риска само според наличието на конкретна опасна мутация, в бъдеще може да се анализира цялостният генетичен контекст на пациента.
Това би могло да подобри както ранното откриване на рака, така и избора на най-подходящо лечение.
Изследователите обаче подчертават, че основните експерименти засега са проведени при животински модели и резултатите трябва да бъдат потвърдени и при хора.
Новите данни все пак променят традиционната представа, че определена мутация автоматично означава висок риск от рак. Все по-ясно става, че развитието на заболяването зависи не само от това какво увреждане е настъпило в ДНК, а и от генетичната и клетъчната среда, в която то се появява.