Вещество в „магическите гъби“ увеличи продължителността на живота на човешки клетки с над 50%

Псилоцибинът – психоактивното съединение в халюциногенните гъби – е удължил живота на човешки клетки с над 50 процента в лабораторни експерименти и е повишил преживяемостта на възрастни мишки. Резултатите са описани в проучване на изследователи от Университета „Емъри“ и Медицинския колеж „Бейлър“, публикувано в списанието npj Aging.

Важно уточнение е, че при клетъчните експерименти не е използван директно псилоцибин, а псилоцин – активният метаболит, до който веществото се разгражда в организма. Учените са изследвали човешки фетални белодробни фибробласти и фибробласти от кожа на възрастни хора.

Клетките са достигали по-късно до сенесценция

При белодробните клетки ефектът е зависел от концентрацията. При 10 микромола псилоцинът е удължил клетъчния живот с 29 процента, а при 100 микромола – с 57 процента. При клетките от човешка кожа е отчетено удължаване с 51 процента.

Сенесценцията е състояние, при което клетките спират да се делят. Третираните клетки са достигали до него по-късно, като са показали и по-ниски нива на оксидативен стрес. Изследователите са отчели също запазване на дължината на теломерите – защитни структури в краищата на хромозомите, които обикновено се скъсяват с напредването на възрастта.

80% от третираните мишки са оцелели

Следващият етап е проведен с 19-месечни женски мишки, приблизително съответстващи на хора на 60–65 години. Животните са получавали псилоцибин веднъж месечно в продължение на 10 месеца.

В края на периода са оцелели 80 процента от мишките, получили веществото, срещу 50 процента от нетретираната контролна група. При животните от експерименталната група са наблюдавани и повече козина, по-малко побеляване и по-добро общо състояние на козината. Тези промени обаче не са били оценени количествено за всички показатели.

„Бях смаяна от данните“, казва Луиз Хекър, старши автор на изследването.

Резултатите не означават, че псилоцибинът е доказано средство срещу стареенето при хора. Проучването не включва човешки участници, а използваните клетъчни модели и мишки не могат да покажат дали същият ефект ще се прояви в човешкия организъм.

Скот Томпсън, професор по психиатрия в Университета на Колорадо, който не е участвал в изследването, определя резултатите като интересни, но подчертава, че е необходима „много допълнителна работа“, за да се установи дали те могат да бъдат приложими към човешкото здраве. Предстои да бъдат изяснени подходящите дози, честотата на прием и възможните дългосрочни рискове, включително влиянието върху ракови заболявания.

Източници: nature.com, livescience.com, eurekalert.org