Австралийски учени установиха силно генетично припокриване между депресията и редица заболявания на стомашно-чревния тракт. Резултатите могат да помогнат за по-доброто разбиране защо психичните и физическите заболявания често се срещат едновременно.
Проучването, публикувано в научното списание „Nature Genetics“, анализира генетичните връзки между голямото депресивно разстройство и четири основни групи заболявания: сърдечносъдови, метаболитни, стомашно-чревни и имунни.
Учените откриват общи генетични фактори при всички изследвани групи, но най-силна е връзката между депресията и заболяванията на храносмилателната система. Сред тях са синдромът на раздразненото черво, гастроезофагеалната рефлуксна болест, жлъчнокаменната болест и пептичната язва.
Анализът показва значително припокриване между генетичните варианти, свързани с риска от тези заболявания, и генетичните фактори, които повишават предразположението към депресия.
Според водещия автор Деймиън Удуърд резултатите подкрепят идеята, че депресията не трябва да се разглежда единствено като заболяване, свързано с мозъка.
Особено значение може да има т.нар. ос „черва-мозък“, двупосочната комуникационна система между централната нервна система и стомашно-чревния тракт. В нея участват нервната система, хормоните, имунните механизми и чревната микробиота. Учените смятат, че общите биологични механизми могат частично да обяснят защо хората с депресия по-често страдат и от определени физически заболявания.
Откритието може да има значение и за бъдещото лечение. Идентифицирането на общи генетични и биологични механизми би могло да помогне за разработването на терапии, които едновременно повлияват психичното и физическото здраве.
Изследователите разглеждат и възможността вече одобрени лекарства за определени заболявания да бъдат проучени за приложение при други състояния, ако се установи, че въздействат върху едни и същи биологични пътища.
Резултатите обаче не означават, че заболяване на стомашно-чревния тракт непременно причинява депресия или обратното. Генетичното припокриване показва наличие на общи рискови фактори, но само по себе си не доказва причинно-следствена връзка.