Всички антикризисни мерки трябва да имат срок, особено законодателството. Това е мнението на Балинт Йоша, програмен координатор на организацията за човешки права и антирасизъм „United“. Наскоро неговата организация направи онлайн конференция, чиято тема бе свързана с правата по време на Covid-19.
„Това, което наблюдаваме е т.нар. подсигуряване на държавата. Това е нова насока - държавите да бъдат повече заинтересовани от сигурността, отколкото от свободата. Това е тенденция, свързана и с антитероризма, включително и срещу гражданските движения, защото те също са възприемани от държавата като заплаха. Най-очевидното нарушение е наблюдението с камери. Проблемът е, че данните, които се генерират, може да бъдат ползвани за борба с вируса, но не знаем колко дълго ще продължи това и за какви други нужди ще могат да се използват тези данни. Живеем във времена, когато информацията е много важна, а данните за поведението не би трябвало да са така лесно да могат да се споделят“, коментира Балинт Йоша в интервю за БНР.
„Всяко правителство за известно време имаше мерки, които граничат с авторитарност. В ситуация на Covid правителство, което се прави на демократично, просто е глупаво. Аналогията, която можем да направим, е със сърдечна операция. В нея трябва опериращият да е водещ, да има авторитет. Няма демокрация по време на сърдечната операция. Но след края на операцията трябва да наблюдаваш състоянието на пациента и дали по време на операцията са били взети добри или лоши решения. Ако е било взето лошо решение, последиците също са лоши“, казва Балинт Йоша.
Относно приложенията, които проследяват здравния статус, Йоша припомня скандала с фейсбук преди време и предупреждава, че данните могат да бъдат използвани за различни цели.
"Много е важно да се опазва човешкия живот. Това е най-важното човешко право и заради това ние - европейските общества, сме готови да се откажем от правата си много лесно. Именно с аргумента - да, искаме да защитим живота ви, затова можем да си правим каквото поискаме. Има случаи, в които, за да спасиш живот, трябва да нахлуеш в дом. Тогава пожарникарят няма да пита съдията, който да издаде заповед за влизане, докато децата пищят заради от огъня. И никой не би възразил на това. Но проблемът е, че подобни извънредни мерки трябва да бъдат с ясни крайни срокове. Трябва и да се следи дали тези данни ще бъдат изтрити, за да не се окаже, че те се пазят например две години“, изтъква Балинт Йоша в предаването „Преди всички“.
„Като граждани ние трябва да следим какво прави държавата. И ако не ни хареса, правим избори и си избираме ново правителство“, допълва той.
Не се знае дали и занапред различните приложения ще продължат да бъдат само доброволни, посочва Балинт Йоша.
„Това, което чета в последните дни е, че всяка операционна система ще има някакъв „заден вход“. Защото законодателството казва, че това са извънредни мерки и тези мерки могат да бъдат прилагани. Този процес на засилване на сигурността от страна на държавата винаги се предприема стъпка по стъпка.“
„А когато говорим за засилване на сигурността, за нови технологии, винаги се сещаме за тайните служби, военните и много институции, които са против подобна прозрачност и сега те са на власт. Защото имаме допълнителни мерки, имаме вирус, срещу който се борим. И поради тези причини обществото лесно приема военния език. Защото си мисли - трябва да правим това, иначе умираме“, изтъква Йоша.
Според Балинт Йоша заради ситуацията с коронавируса са били нарушени основни права като достъпа до образование.
„Достъпът трябва да е за всички. А в същото време виждаме, че не всеки има достъп до интернет и компютър. Това особено се вижда при маргинализираните общности - ромското население в Източна Европа, където то е значителна част. Там много деца нямат достъп до образование или поне нямат равен достъп. Знаем, че образоването е начинът, по който се приобщават подобни маргинални групи“, допълва Йоша и дава пример с това, че досега не чул за случай правителство да раздава лаптопи в ромска махала.
„Словашки министри и в доста други държави политици говорят, че ромите трябва да бъдат поставени под карантина като общност, защото не спазват правилата, нямат достъп до водоснабдяване и са примитивни, не се замислят за това. И понеже не вярват изобщо, че ситуацията с вируса е опасна, трябва да бъдат сегрегирани. Това не е правилно“, подчертава Балинт Йоша.
Затварянето на границите заради Covid-19 е крайна мярка. Европейските граници трябва да бъдат достъпни не само за търсещите убежище, а за всички, убеден е той.
„Преди ситуацията с коронавируса ние можехме като правозащитници да наблюдаваме ситуацията в бежанските лагери. Наблюдавахме ситуацията в „Мория“, лагера в Гърция, но на Балканите има и други, в които няма условия за живот. С коронавируса достъпът на доброволци в лагерите стана доста сложен, дори да носим храна и продукти, а в лагерите няма и защитни средства като маски и дезинфектанти. По-лошото е, че заради Covidне започва процедурата по даване на убежище. Затова в този контекст е важно колко дълго ще продължи това. Защото чакането на опашка завинаги не е опция. За час, два, ден, да. Но без да знаеш колко дълго не е работещо. Говорим за стотици хиляди, които са в различен етап от процедурата по даване на убежище. Никоя от тях не се придвижва“, казва правозащитникът.
Трябва да се търси и европейско, не само национално решение за отваряне на пътуванията в рамките на Европейския съюз, смята Балинт Йоша.
„Това задължително трябва да бъде решено на европейско ниво, а не въз основа на решения на всяка държава или споразумения между две държави. Тук проблемът е, че дори и европейците не са наясно с правилата. Преди 30-40 години решението за границите се вземаше от суверенна държава и затова Германия реши да отвори границата си към Австрия. Сега ние имаме европейски граждани. Австриец, който живее в Германия с португалка, но работят за британски компании. И това е нещо обичайно. Поне на запад. Но и в Будапеща имам приятели мигранти, с работна виза. И те сега са в доста объркано правно положение.“
„Ако Европейският съюз казва - може да преминете границата, ако имате отрицателен тест, това е законът. Ако постави условие след влизане в държава да си в карантина, добре, но това да важи за всички, а не мярката да се прилага избирателно. Тогава става кошмарно за всеки“, коментира Балинт Йоша, запитан за случая с върнатите от Франция сезонни работници.
„За мен най-голямото постижение на ЕС е тази свобода на придвижване, за да работиш, живееш, да се обучаваш или да правиш бизнес. Ако това го няма, ЕС не би имал особен смисъл. Подобни ограничения биха сложили край на общността“, отбелязва Йоша.