Втора част от разговора ни с д-р Коста Костов, професор по белодробни болести, консултант на УМБАЛ „Света Анна” и Медицински център INSPIRO. Председател на Медицински експертен съвет (понастоящем неформален), който бе създаден от Министерски съвет да помага в борбата с коронавируса у нас.
Премиерът Борисов призна на един от брифингите, че не иска критиците на мерките и правителството да се изявяват по медиите, а предпочита да спорят с Щаба зад кулисите. Имаше опасения, че Медицинският експертен съвет бе създаден със стратегическа цел, различна от това реално да се чуе мнението му и да се използва по предназначение работата му. Наред ли са сега отношенията Ви с министър-председателя?
- Според мен не се случи онова, на което се надявах при съставяне на МЕС – да бъдем професионален орган, етичен коректив, който изготвя своята експертиза и помага за вземането на правилните решения, а не опозиционен отряд, който да противопоставя два лагера. Това за съжаление не се случи и в момента, в който разбрах, че нашата експертиза ще бъде подлагана на атаки и среща злонамереност, аз „свалих“ институционалната корона от съвета. Не исках да ставаме „мюре“ за медиите и патерица на НОЩ, за да продължаваме да сме съучастници на медийната вакханалия и насаждането на паника сред обществото. Ние се появихме с благородна и милосърдна цел – да успокояваме, да помагаме на обществото да се справи по-безболезнено, а не да се противопоставяме. Не идвахме като лош вестител и затова не искахме да се превърнем в такъв. Премиерът демонстрира уважение към мен и членовете на МЕС, но като всеки политик, предпочете да се довери повече на онова, което според него носеше ефективност на политическите решения. Това е негово право, но разочарова нас, които разчитахме на повече доверие в нашата експертиза, за да не се допускат едностранчиви, а консенсусни експертни решения. Недостатъчното използване на професионалната експертиза подведе много политически лидери, които първо забавиха въвеждането на извънредни мерки, после изпаднаха в паника и признаха недоглеждането и несъобразяването с конкретната епидемиологична обстановка. В това отношение в редица страни се допуснаха и големи грешки в управление на епидемията, защото политиците най-често чуват само онова, което искат да чуват. В България тези грешки бяха по-малко, но можеха да бъдат минимализирани, а обществото нямаше да бъде така стресирано. Противоречията и разминаванията в позициите на експертите разделиха обществото, дори и медицинското съсловие, което даде добър материал на медиите да се превърнат в режисьори на спектакъла.
Навреме въведохме ограничителните мерки, но не извлякохме достатъчно данни от конкретната епидемична обстановка в страната, продължаваме да не правим достатъчно, за да изградим задоволителна епидемиологична експертиза, за да не преписваме чуждо домашно. Когато не знаеш достатъчно, предпочиташ продължителни извънредни мерки, докато някой ти подскаже какво да правиш и можеш ли да си подадеш носа навън. Ако МЕС беше получил повече равнопоставено доверие, вероятно щеше да има повече разумна умереност в предприетите мерки и резултатът щеше да бъде по-добър и по-ярък.
Иначе, отдавна не съм се чувал с Борисов, вероятно вече ще стане повече от месец. Запазихме добрия тон и няма причина да твърдя, че между нас има конфликт, по-скоро разминаване, което е логично – той е политик, аз професионален експерт, който отстоява своята независимост. Аз не отговарям на профила на повечето от неговите подчинени, което означава, че не съм подходящ събеседник. Отвън съм твърд, но вътре съм мек, стига да стигнеш до вътрешността, където допускам малцина.
Брифинга, който дадохте в Министерски съвет при формирането на Медицинския експертен съвет бе изключително спокоен и професионален. Сякаш за първи път се говореше по този начин за ситуацията. Беше ли възможно така да се държат и от Националния оперативен щаб или тук става въпрос по-скоро за психология при работата с маси и оценка за тяхното ниво на възприемане и самодисциплина?
- Исках да покажа едно друго лице на лекарското съсловие, различно, приветливо, състрадателно. Не в униформа, а в лекарска престилка. Не беше възможно друго поведение на НОЩ, както не беше възможно и ние да се държим като тях. Ползвахме различни партитури – те военна музика, ние – класическа, рок и джаз. Всеки избра партитурата си, инструментите и музиката, която му подхожда. Ние бяхме оркестър, който не беше пригоден да свири погребална музика, а Шопен, Стравински, Бийтълс, Жобим, Бил Еванс, Майлс и Монк. Носехме нотните листи на "Не така" и "Високо" на ФСБ, а не реквиеми, макар, че „Реквием” на Оскар Питърсън е една от най-любимите ми пиеси. Сега пак ще ме обвинят в заиграване с изкуството, но покрай нас, много българи поне рабраха кои са Малевич, Кандински, Хундертвасър, Миро...Дали разбраха обаче защо точно тях споменах, е тема на друг наш разговор. Заигравката с имената на гениални творци на изкуството не беше случайна. Исках да изтъкна различието, че лекарите имаме изтънчена душа, която изпитва сакрална нужда от красота, а красотата говори чрез Абсолюта, че освен с длето и чук, сме изваяни с пила и шкурка.
Всички в съвета сa интелектуалци, които издигат високо християнските ценности. Затова, при представянето държах да изтъкна, че ние сме лекари с висока култура, но и с висок личен, професионален и граждански морал, но и с милосърдие към проблемите на обществото. Когато искаш да поемеш ръката на един болен, приседнал милосърдно до болничното му легло, не се явяваш в униформа, а в престилка. Ние се явихме в престилка, загърбихме лични и политически пристрастия, за да помагаме със своята експертиза. Над морала е само милосърдието и ние показахме точно това – гражданско милосърдие. В такива моменти, когато е застрашен народът, няма място за пристрастия и сръдни. Аз дори не знам политическите пристрастия на членовете на МЕС и те не ме интересуват, защото съм ги избрал по друг признак – професионализъм и име.
Каква е подготвеността към момента на лекарите у нас, които се сблъскват с вируса? Адекватни защитни облекла, предпазни средства, обдишващи апарати. Някои лекари бяха атакувани, задето съобщават за проблеми. Както от прокуратурата, така и от народните представители. Имаше идея дори за закон, срещу която Вие реагирахте остро.
- В професионалната подготвеност на лекарите и останалия медицински персонал според мен няма „клинично значим” дефицит и медицинското съсловие се оказа по-адекватно, отколкото институциите, които бягаха след него, за да му осигурят необходимите условия за безопасна работа - в началото по-бавно, сега по-бързо, но все още са зад него. Нашите болници и екипите в тях бързо се адаптираха към новите условия, но тук въпросът не опира до нас, медиците, които достойно посрещнахме предизвикателствата, а до управляващите и дали политическият елит осъзна какво огромно, решаващо значение има готовността на здравната ни система да посреща изненадващ удар на непознат за нас инфект. Дали ще бъде подготвена в бъдеще повече от днес? Въпросът не е дали медиците и болниците станаха по-адекватни за нуждите на пациентите, а дали политиците ще станат по-адекватни, за да посрещнат въпросите на медиците, които ще им се стоварят след епидемията? Дали ще бъдат достатъчно отговорни към българските граждани, за да поставят най-сетне проблемите на здравеопазването като приоритетни за решаване. Ако няма емпатия към проблемите на здравеопазването от политическата класа, ще има да пати целият народ и в бъдеще, защото ще посрещнем следващото предизвикателство със същата институционална паника, с която го посрещнахме сега.
Що се отнася до атаките срещу лекари, това е неприемливо, за да не кажа арогантно, особено по време на епидемия, когато страстите са нажежени и управляващите не бяха на необходимото ниво на подготовка и позиция, за да изискват. Нарушенията на закона оставихме в ръцете на нашия експерт по медицинско право – д-р Мария Петрова, безкомпромисен член на екипа на МЕС. Въобще не им прощава грешките. Тя е нашата Райна Княгиня, която държи високо хоругвата на МЕС.
Имаше ли нужда българинът от тази епидемия, за да си припомни точно колко важна е лекарската професия и нейните представители? Най-важният извод за обществото, който ще остане след епидемията?
- Тази епидемия събуди хората за най-важните неща в живота –това са най-простите и обикновени неща, като това, да бъдем повече време с обичните си, за да си говорим с тях за проблемите на съвместния ни живот, да разберем, че прекарваме твърде малко време с тях и затова знаем малко за личните им проблеми. Върна ни към забравеното признание към родителите и ни напомни за неотменимата грижа и отговорност за тях. Припомни, че хората сме създадени да живеем в общност и тази общност има общи проблеми, че всеки зависи от другия, че щастието ни е споделено и рисковете ни са споделени, че без другите и тяхната грижа за нас, ние сме обречени.
И още нещо – епидемията направи опит да възстанови „отношението към другите”, важността на нашата социалност, че сме необходими един за друг, че ако не мислим за другите, губим себе си, че нашето щастие и здраве, зависят от отношението и поведението на другите. Разбрахме колко важни за нас са обикновените, незабележими малки радости в личния ни живот – разговорите в семейството, времето с децата, любимия, приятелите, моменти, които обичайно пропускаме или съкращаваме, залисани в ежедневните си ангажименти. Епидемията ни върна към човешкото, интимното, събуди душите ни за най-важното – споделянето и любовта към най-близките и ближните. Получихме предупреждение за нарастващото ни отчуждение и отдалечаването от християнските ценности, които са сакрални за Човека. Политиците разбраха, че националната сигурност е немислима без подготвена здравна система, без достатъчно подготвени специалисти, без приоритетна грижа за здравеопазването.
Най-важният извод и със сигурност полза от епидемията е, че българите възвърнаха доверието си в медицинското съсловие и разбраха, че без своите медици (лекари, фелдшери, мед. сестри, лаборанти, фармацевти и пр.) не биха могли да се чувстват сигурни и да се радват на живот в здраве.
Имате ли информация и на какъв процент е натоварена здравната ни система, защото това е проблем в световен мащаб?
- Мисля, че в момента не може да се говори за претовареност на здравната ни система, която застина, в очакване на катаклизъм, който не се случи. Сега празната ѝ пазва очаква своите невръстни и изоставени деца – обичайните пациенти с хронични болести, които се самолекуват вече 2 месеца. Те ще бъдат основната ни грижа сега.
През 2006 г. е бил приет план за действие при грипни пандемии. Породи се въпрос защо не се действаше по него. Имате ли информация по темата?
- Не съм компетентен за подобен отговор. Затова имам компетентен юрист в експертния съвет – д-р Мария Петрова – която постоянно ограмотява МЗ за грешките, които прави в противоречивите разпоредби, заповеди, закони и пр. Тя е безкомпромисна в позициите си и защитава авторитета на съвета. За съжаление обаче, грешките и недомислиците продължават и това е постоянна тема в заседанията на съвета, които правим ежеседмично в Zoom.
Вие сте консултант по белодробни болести на УМБАЛ "Св. Анна". Като човек и журналист как гледате на даренията на депутата Делян Пеевски, вкл. и към тази болница, която получи два медицински апарата? Други очевидно близки до властта братя олигарси също се задействаха в тази посока.
- Не искам да коментирам имена, които са далеч от моето обкръжение и не генерират вдъхновени дела. С два апарата не могат да ме накарат да мисля различно за нивото на българските олигарси, които гледат на народа като на домашни слуги, на които могат да подхвърлят корички. За нас коричката хляб, за тях яхтите. Не е моя работа да решавам дали дарението е трябвало или не е трябвало да бъде прието. В такава обстановка не решаваш за себе си, а за другите и затова не мога да виня никой, който е приел дарението, защото не го е сложил в джоба си, а е използвано за болните. Това обаче не отменя големите отговорности на българската олигархия към обществото и не сваля от дневния ред въпросите около техния личен морал, които чакат отговор.
Като цяло нормално ли е българската здравна система толкова често
да зависи от всевъзможни дарения, каквато стратегия имаше и вкл.
сега покрай коронавируса?
- Разбира се, че не. Българския народ не е домашен любимец да му подхвърляш милостиня. Тепърва политиците ще трябва да отговарят за допуснатите дефицити в здравеопазването, като липсата на достатъчно вирусолози, инфекционисти, интензивни звена и апаратура, медицински сестри, отношението към специализациите, и пр. За неподготвеността на здравната ни система за внезапен епидемичен взрив с „небивала ярост”. Ако не поставят решаването на тези въпроси като приоритет, следващият вирус ще ги отнесе в политическата преизподня.
Мнението Ви като лекар, и като журналист - пресилена ли беше цялостно ситуацията с коронавируса. Това, че живеем в свръхинформирано и технологично време в този случай по-скоро не се ли стовари върху нас, отколкото да ни е от полза?
- Ако се осланяме на числата в България, нещо тегаво върви тази епидемия, направо комично лениво, независимо от позитивния ефект на навременните мерки. Леталитетът нещо не се връзва засега с прогнозите и поръчаните чували за трупове ще артисат. Ако следите моите редки изяви в медиите, винаги съм дискутирал с деликатен скепсис зловещите заплахи от очаквания вирусен леталитет, който се съобщаваше от другите държави, при други обстоятелства и при различен, често страничен поглед върху числата. Макар да не съм инфекционист, имам представа за случващото се в България всеки зимен сезон и колко млади хора си отиват с тежки поражения от грипния вирус. Засега повече, отколкото от коронавируса, имайки предвид, че в грипните епидемии ежегодно са въвлечени не по-малко от 200-300 000 българи. Ежегодните загуби за България от грипния вирус със сигурност са повече, отколкото досегашната загуба от коронавируса. На този етап скептиците към епидемията имат предимство и това предимство ще им донесе окончателната победа, ако не се втурнем към „свободата” като глиган към пушката на ловеца. Въпросът е колко хора ще си отидат тепърва от усложненията на хронични болести, които са изпуснали възможността да се консултират навреме. Тук най-големите загуби ще дойдат от онкологични болести в начален, операбилен стадий, които са преминали границата на операбилност или такива, които въобще не са били диагностицирани, поради рестрикциите, наложени от епидемията.
Лоша шега ни изигра липсата на национална стратегия, върху която да се опрем с повече самочувствие и увереност. Ние чакаме някой да ни подскаже какво да правим, я "Роберт Кох", я Израел, я СЗО и докато чакаме, влакът временно подмина нашата гара. Правим онова, което най-пасва на нашата „стратегия”, базирана само на „затвора”. Както се казва „има човек (на улицата), има проблем, няма човек (на улицата), няма проблем”. В СЗО така се оплетоха в противоречия, че някои от тях се превърнаха в каламбури, а други разгневиха световни лидери. А ние ги следвахме неотлъчно като Санчо Панса. Ако имахме повече локална информация, щяхме да бъдем по-независими и по-малко стресиращи за хората.
Иначе, от тази епидемия спечелиха медиите, защото я првърнаха в шоу- спектакъл, чалга-концерт на най-жълтата преса, която изскочи на авансцената и разголи бедра. За най-маргиналната журналистика беше ранен пролетен цъфтеж, а за истинските журналисти – време разделно. По време на епидемията стана съвсем ясно колко ярка е стигматизацията в медийното пространство. Дори представителите на НОЩ не успяха да избягат от нея и не отговаряха въобще или отговаряха с нежелание на по-острите въпроси на някои стигматизирани журналисти. А това пречи на свободните медии и обслужва клозетната журналистика, която няма да ни върне и едно място назад от унизителното 111 място в класацията на медийната свобода.
Вие сте член на Съюза на българските писатели, член на съюза на писателите –лекари, доскоро член на Съюза на българските журналисти, имате награди за есеистика. Как бихте озаглавили текст, посветен на всичко, през което преминаваме, пречупен и през вашите лични преживявания?
- Бих избрал заглавие, което припомня, че вирусите, които са на нашата планета от 8 милиона години мислят повече за нас, хората, отколкото самите ние. Защото около 8% от човешкия геном е интегрираната в него вирусна ДНК. Вирусите са споделили най-интимната част от себе си с нас - своята ДНК. Ето, този вирус се смили над нас, българите и ни даде урок, който трябва да научим. Те са се научили на толерантност към човека, защото са разбрали, че не могат да живеят без нас и извън нас. И ние трябва да усвоим този урок, да живем според хуманистичната доктрина – другите са цел, а не средство, животът на индивида е безрадостен без другите. Трябва да живеем живота си в любов към близките и ближния, с мисъл и за тяхната съдба. Настоящият коронавирус сякаш ни се провикна с пълен глас: пазете най-близките си хора, пазете приятелите си, пазете всички, които обичате. Пазете преди всичко родителите си, на които дължите живота си и голяма част от това, което сте.