Ако трябва да говорим сериозно за политическите лостове за постигане на съгласие по Плана за възстановяване на ЕС след коронакризата, всички погледи в момента са вперени в канцлера Ангела Меркел. Това каза пред БНР Весела Чернева, директор на софийския офис на Европейския съвет за външна политика.
В предаването „Събота 150“ на програма „Хоризонт“ тя коментира вчерашната пета видеосреща на върха, която медиите нарекоха „увертюра, но без споразумение“, а председателя на Европейския парламент Давид Сасоли определи като „добра отправна точка“.
„При всички случаи ще има промени в Плана за възстановяване на ЕС от 750 милиарда евро, предложен от Европейската комисия. От разговора вчера стана ясно, че разликите между лидерите и държавите все още са твърде големи. Освен за размера те спорят, дори повече според мен, какви да бъдат тези пари – дали страни като Австрия, Нидерландия, Дания и Швеция, трябва да взимат заеми, които гражданите им да изплащат през годините, за да облекчат положението на гражданите на други страни“.
Според Чернева погледите за постигане на съгласие сега са вперени в Меркел, не само защото олицетворява идеята за европейска интеграция чрез повече помощ за по-слабите страни, но и защото Германия поема председателството на ЕС от 1 юли.
„На това председателство ще се падне не само Фондът за възстановяване, но и договарянето на бюджетната рамка за следващите 7 години. Германия ще трябва да даде пример за страна, която е склонна да харчи за другите, да взима заеми за другите и да ползва безукорния си кредитен рейтинг за подпомагане на други страни. Германците като че ли най-добре излязоха от кризата с Covid-19, или на този етап поне така изглежда, както германската икономика, така и обществото като цяло“, каза Чернева.
Дяволът е в детайлите каза тя, коментирайки призива на австрийския канцлер Себастиан Курц – превърнал се в нещо като говорител на „пестеливата четворка“ (Австрия, Нидерландия, Дания и Швеция), грантовете от Плана за възстановяване да се инвестират в смислени проекти в областта на дигитализацията и борбата с климатичните промени.
„Различните страни имат различни представи за такива инвестиции. Дали е достатъчно да се изсипят едни пари – до 85% на правителствата, защото сега планът така изглежда, а те да решават какво да правят с тях. Или европейските институции да се опитат да направят проекти с участието на повече страни в тях. Да кажем общ проект, свързан с възобновяемите енергийни източници, или за изграждане на по-силна дигитална обща инфраструктура. Мисля, че това също ще е причина за различия, защото в различните страни политически сили по различен начин тълкуват дигитално или „зелено“.
Като пример за различия, тя посочи и българското правителство, което смята, че атомната енергия може да бъде зачислена в графата „зелена“ енергия, което европейските институции не приеха.
Има различия и тепърва преговорите ще се развиват до следващата среща на лидерите в средата на юли, каза Чернева.
Конфликтът между Сърбия и Косово трябваше да бъде регулиран от ЕС, но инициативата бе иззета от Ричард Гренел - специалния пратеник на Тръмп по Сърбия и Косово, бивш посланик в Германия, впрочем доста неуспешен, обясни Чернева.
Според нея Гренел залага своята политическа кариера на това – да накара сръбския и косовския президент да подпишат някакъв документ преди края на този месец. Двамата лидери отиват за среща в Белия дом на 27 юни.
„Но това ми се струва доста несериозно, особено в частта, в която САЩ се опитват да изолират ЕС, тъй като всички чудесно разберат разбират, че дори да се подпише един лист хартия и да има снимка, с която след това Тръмп може да изпрати туит, от това няма да последва нищо конкретно за региона“.
Чернева посочи, че всяко второ евро в бюджета на Косово идва от ЕС, Сърбия е страна кандидатка за членство в ЕС и дългосрочно перспективата на двете страни очевидно е свързана с ЕС.
„ЕС ще е този, който би платил сметката, ако нещо не провърви, но и този, който вероятно ще се притече за сметката, когато това се наложи. Не може да има трайно споразумение без подкрепата и участието на ЕС.“
Според анализаторката идеята, че Гренел може да се спаси политически и едновременно с това да разреши този конфликт, е немного сериозна.
Чернева посочи и други действия на Тръмп, които разклащат трансатлантическата връзка – намерението за изтегляне на американски войски от Полша и прехвърлянето им в Германия, изтеглянето на САЩ от Световната здравна организация, абсолютното парализиране на Световната търговска организация, както и други действие и думи.
„Те до голяма степен разклатиха трансатлантическата връзка, до степен, че европейците са все по-скептични по отношение на САЩ. 70 на сто от германците казват, че абсолютно нямат доверие на лидерството в САЩ… Поради това наистина Европа чака какво ще стане на изборите за президент през ноември в Съединените щати, но чака с едно смеещо се и едно плачещо око“.
Според Чернева от една страна победата на Тръмп втори мандат би означавала, че Европа наистина окончателно трябва да се справя сама и може би най-накрая ще вземе съдбата в собствените си ръце и ще започне да се занимава и с европейска отбрана и сигурност много по-сериозно.
„От друга страна загуба на Тръмп до голяма степен ще покаже, че въобще популистките лидери имат кратък живот, и че решенията им не са конструктивни в ситуация на криза. „И ако не по същността си, поне по тона, връзката между Вашингтон и европейските столици ще се подобри“