63 процента от германците искат да се имунизират, а още 14 на сто биха се присъединили към тях, ако това ще има донесе предимства. Но подкрепата към наложените от правителството ограничителни мерки спада все повече.
Мнозинството германци се доверяват на политическите и на здравните власти в борбата им срещу пандемията. Тази констатация доскоро изглеждаше солидна, но пукнатините ѝ вече личат. Двата централни въпроса, които вълнуват хората в страната, са свързани с ограниченията и с ваксините и могат да се сведат до един: кога и как ще приключи всичко това?
Доверието на германците в ограничителните мерки видимо спада, констатират социолозите от авторитетния демоскопски институт "Аленсбах". По време на първия локдаун през пролетта три четвърти от хората подкрепяха мерките на правителството. При втория локдаун през октомври процентът спадна на 65, по Коледа - на 59, а в момента ограниченията, наложени през януари, получават подкрепа само от 49 процента от германците, като противниците на сегашните мерки вече са цели 42 на сто. В статия, публикувана във ФАЦ, професор Ренате Кьохер от института "Аленсбах" предупреждава, че за пръв път от началото на пандемията правителството се изправя пред заплахата да изгуби подкрепата на германците. През последните седмици съмненията в правителствените мерки и критиката срещу тях се увеличиха - с основния аргумент, че липсва дългосрочна стратегия, а решенията се взимат на парче, пише професор Кьохер.
И вчерашното съвещание на високо равнище, свикано от канцлерката Ангела Меркел и посветено на ваксините, не произведе някаква ясна перспектива. Меркел изрази надеждата си, че докрая на лятото всички желаещи ще могат да се ваксинират, но министърът на здравеопазването Йенс Шпан предупреди, че дотогава предстоят трудни времена. В същото време от редиците на политическата опозиция се чуват обвинения, че вчерашните решения са просто "успокоително хапче", че обещанията са без гаранции, а Германия всъщност се е провалила с ваксинациите.
Какви са прогнозите?
Министър Шпан очаква, че през първото тримесечие ще бъдат осигурени 18 милиона дози, през второто - 77 милиона, а през третото - 126 милиона. Бавното темпо на доставките очевидно се дължи на пропуски в дългосрочното планиране. Шпан призна, че в момента дори не става дума за пари - просто производителите не могат толкова бързо да доставят необходимите количества.
Според все още непубликуваната нова версия на Наредбата за ваксинациите, първи ще бъдат ваксинирани хората над 80-годишна възраст и тежко болните на възраст над 65. За тях ще бъдат осигурени ваксини на BioNTech/Pfizer и Moderna. Ваксината на AstraZeneca ще получат хората от тази първа приоритетна група, които обаче са по-млади от 65 години, плюс медицинският персонал и болногледачите. Във втората група влизат хората над 70-годишна възраст и тежко болните под 65 - за тях също ще бъдат осигурени ваксини на BioNTech/Pfizer и Moderna. С AstraZeneca ще могат да се ваксинират тежко болните над 65 години и професионалните групи с повишен риск, като например полицаите.
А искат ли германците изобщо да се ваксинират?
Социолозите от института "Аленсбах" припомнят, че първоначално сред хората е била доста разпространена тревогата относно сигурността на ваксините и в началото на декември желание да се ваксинират са демонстрирали едва 52 процента от германците. В момента обаче 63 на сто от хората в страната искат да се имунизират, като тази готовност рязко нараства с възрастта: сред над 60-годишните цели две трети искат час по-скоро да бъдат ваксинирани.
Извън принципно склонните да се ваксинират - около две трети от населението, има и още 14 процента, които биха се имунизирали, ако благодарение на това получат повече свобода, като например по отношение на социалните контакти, посещенията на фризьори, магазини и ресторанти, както и освобождаването от задължението за носене на маска. От това следва, че делът на населението, което е готово да се имунизира, може да нарасне до 75 процента, ако така ще се получат предимства и повече свобода.
В статията си във ФАЦ професор Ренате Кьохер от института "Аленсбах" предупреждава обаче, че не очаква в близко бъдеще броят на скептично настроените сериозно да спадне. Мотивите на тези хора обикновено са свързани със страха от странични ефекти и със съмненията в ефикасността и трайността на ваксините.
В края на статията си професор Кьохер пише: "Едва 39 процента от хората вярват, че ограниченията ще бъдат вдигнати още тази година. Мнозинството се опасява, че кризата ще продължи по-дълго. Втората вълна изненада със своята сила, а непрестанните мрачни предупреждения разрушиха надеждата, че в обозримо бъдеще мерките ще се увенчаят с успех. Балансът между предупрежденията и окуражителните съобщения е изгубен. А ако няма увереност, че усилията скоро ще донесат резултати, на политиците ще им бъде трудно да стабилизират подкрепата на хората".