Швеция избра по-различен път в битката срещу пандемията и си спечели и похвали, и критики. Проработи ли тази стратегия – разговор с водещия шведски епидемиолог Андерс Тегнел.
Защо Швеция така и не наложи локдаун през цялото време на пандемията?
А. Тегнел: Ние ограничихме до много голяма степен обществения живот в Швеция. Животът на хората се промени рязко. Наложихме правила на ресторантите, големите търговски центрове, музеите и т.н. Решихме да се фокусираме върху тези места, в които, според нас или според опита на другите страни, съществува по-голяма заплаха от зараза. Пълният локдаун би имал много по-тежко отражение.
През пролетта и есента видяхме, че постигаме ефект и с по-различни мерки. Разпространението на заразата в Швеция започна много по-късно, отколкото в другите държави и преди Коледа отново спадна, т.е. ние успяхме да постигнем целите си.
Продължаваме да залагаме на добрата комуникация и напомняме за правилата и препоръките. Ръководителите на заведенията и магазините са особено важни - те трябва да създадат условия на хората да спазват дистанция.
В чужбина хората остават понякога с впечатлението, че животът в Швеция продължава съвсем нормално. Така ли е наистина?
А. Тегнел: Не, очевидно е, че това не е така. Знаем, че много от шведите постоянно работят от вкъщи - нещо, което преди това не са правили. Знаем, че пътуванията са намалели драстично в сравнение с предишните години, а и в магазините се пазарува много по-малко. Има много други примери за това, че шведите живеят по-различно от преди това.
Шведският път за борба с коронавируса често се определя като различен. Така ли е?
А. Тегнел: Това до голяма степен е мит. На обществения живот бяха наложени радикални промени. Имаме много по-малко физически контакти, което се вижда.
Основните училища и по-малките класове в Швеция останаха отворени през цялата пандемия с аргумента, че децата не се разболяват толкова тежко от Ковид-19 и не са толкова заразни. Отнася ли се това и до мутациите на вируса?
А. Тегнел: Винаги сме търсили баланса между причиняваните вреди и съществуващите ползи.
Що се отнася до учениците, нашата преценка през цялото време бе, че затварянето на училищата би могло да причини много по-големи вреди. Децата очевидно не се заразяват толкова често, колкото възрастните. Направихме проучвания, които показват, че те се заразяват наполовина толкова често в сравнение с възрастните. Има и изследвания, доказващи, че децата заразяват възрастните много по-рядко, отколкото обратното.
Стигнахме и до извода, че учителите не са по-застрашени от други професионални групи. Имаме много доказателства за това, че училищата не са по-опасни от много други места. А същевременно са много важни, за да могат децата и в бъдеще да имат добро здраве и добро образование. Накратко - ако децата ходят на училище, това за тях не е по-голям риск, отколкото ако си останат вкъщи.