Четирите най-големи европейски икономики - Германия, Франция, Испания и Италия, внесоха вкупом в сряда националните си планове за възстановяване и устойчивост в Европейската комисия, съобщиха информационните агенции. Малко по-късно стана ясно, че това е направила и Гърция.
Ден по-рано на съвместна пресконференция финансовите министри на Франция и Германия изразиха общата си решителност да трансформират европейската икономика и да дадат на континента импулс за нов растеж, за да догони САЩ и Китай след месеците на рецесия заради пандемията. “Решихме да представим плановете си заедно, защото Германия и Франция вървят ръка за ръка от началото на кризата”, заявиха Олаф Шолц и Бруно льо Мер в Брюксел.
Според схемата на разпределението на парите Франция трябва да получи 40 млрд. евро, а Германия - около 23 млрд., посочва Франсинфо. Шолц обяви, че половината от парите ще са за проекти, свързани с опазването на околната среда, а една четвърт - за цифрови технологии.
11 милиарда и половина ще отидат в помощ на компаниите, за да направят преход към водород като енергиен източник, за стимули за покупка на електромобили и реновиране на сградите с цел енергийна ефективност.
Бруно льо Мер призова Еврокомисията да направи бързо оценка на плановете, за да могат парите да потекат към държавите членки още в началото на юли. Франция бърза, защото вече е похарчила над една трета от спасителната си програма за 100 млрд. евро. Според Льо Мер прекалено много време е минало, откакто е бил одобрен Европейският възстановителен план за 750 млрд. евро, което е позволило на САЩ и Китай да вземат преднина във възстановяването.
Миналата година френската икономика регистрира спад от 8,3% - най-големия от Втората световна война насам. Льо Мер обяви, че Париж е извлякъл поуките от предишната финансова криза и сега няма да се насочва към консолидиране на публичните финанси, а към крупни инвестиции. 50% от европейските пари Париж ще вложи в зелени проекти и 25% - в цифрови.
Важно място във френския план е отредено на енергийната ефективност на сградите, развитието на френските региони и получаване на дигитални умения.
Испания ще получи 69,5 млрд. евро - като половината от тях ще са безвъзмездни, а другата половина - в заеми. Основната цел, която си е поставило лявоцентристкото испанско правителство е създаването на зелена икономика и рязко повишаване на производителността след спад от 11% миналата година. В плана е отделено сериозно място на декарбонизацията и електрификацията като част от зеления преход, на навлизането на електромобилите и използването на обновяеми енергийни източници.
Италия очаква най-много пари - 191,5 млрд. евро. Според премиера Марио Драги по-голямата част от средствата ще бъдат предназначени за укрепване на инфраструктурата, развитие на цифровите иновации и щадящо природата устойчиво развитие. Над 40% от средствата ще са за икономически по-изостаналата Южна Италия, важен фокус ще са младите и жените, ударени най-силно от загубата на работни места по време на пандемията.
Гърция също вече е внесла своя план в бюрото на Еврокомисията в Атина, съобщиха гръцки медии. Предложени са около 170 проекта, насочени към зелена енергия, цифрови подобрения, включително засилване на високоскоростния интернет, обучение и мерки за социално сближаване, както и проекти в транспортната инфраструктура.
Гърция очаква 18,2 млрд. евро в грантове, 13% в евтини заеми, а с предоставянето на ликвиден капитал и заеми за частния сектор сумата може да набъбне до 60 млрд. евро.
Планът на Гърция включва 106 инвестиционни програми, 67 реформи и е изложен в 4104 страници. Акцент е и модернизирането на гръцката държавна администрация.
Португалия, която председателства ЕС в момента, даде пример и първа от всички успя да внесе своя план миналия четвъртък. Лисабон разчита на малко над 16,6 млрд. евро. Планът съдържа 77 инвестиционни програми и 36 реформи.
До 30 април всички държави членки трябва да предадат на Еврокомисията своите планове, но вече е ясно, че поне половината от 27-те ще направят това през май. “Не трябва да се фиксираме върху датата, а върху качеството”, обяви наскоро зам.-председателят на ЕК Валдис Домбровскис.
След това Еврокомисията има два месеца за проверка дали плановете изпълняват заложените критерии, а всяка държава може да получи предварително 13% от заложените суми. Общо условие, което ЕК поставя пред всички, е най-малко 37% от отпуснатите пари да са насочени към зелени проекти, а 20% - към дигитализация.
За да тръгнат каквито и да било пари към държавите обаче, парламентите на 27-те трябва да ратифицират закона, който увеличава националните гаранции за европейския бюджет. Досега това са направили 18 страни.