Хелън от Централна Англия е болна от октомври 2020-а, при Ники от югоизточното графство Девън различни симптоми се провяват от 18 месеца. Тя е толкова уморена, че вече не може да се справя с делничните си задължения. Не ѝ стига въздух, не може да се концентрира, а има и проблеми с паметта. Дълго време не била наясно каква е причината за нейните страдания и мислела, че е изолиран случай, докато не прочела статия в „Гардиън" за пост-COVID синдрома. Това я подтикнало да създаде група във Фейсбук с името „Long Covid Support Group", в която хора със сходни проблеми споделят оплакванията си и взаимно си оказват подкрепа.
Днес членовете на групата са над 43 000, което съответства на растящия брой заболявания. Тестове, които да идентифицират пост-COVID синдрома, засега няма, но британската Национална статистическа служба публикува месечни оценки от април насам. Нейните данни за юли сочат, че 950 000 души повече от 4 седмици след прекараното заболяване продължават да не се чувстват оздравели. А 400 000 от тях над година са страдали от пост-COVID синдром. Една от участничките в групата - Клер Хейсти, казва: „ Не е лесно да се живее с пост-COVID. Повече от година не можех да работя, а сега работя много по-малко, отколкото преди. Не живеем истински живот".
Има ли лечение?
Във Великобритания вече 62 процента от хората са напълно ваксинирани. Но не се знае дали имунизацията защитава от пост-COVID. Въпросът все още се проучва. Имунологът Дани Алтман обяснява: „Би могло да се каже - щом някой е получил и двете дози преди да се натъкне на вируса, най-вероятно никога няма да се разболее и няма да има и пост-COVID синдром. И ако задържим нисък броя на случаите, в бъдеще не би трябвало да се безпокоим за пост-COVID. Но просто няма как да се надяваме, че докато само млади хора се заразяват, или щом мнозина карат заболяването без симптоми, никой няма да получи пост-COVID синдром".
Междувременно във Великобритания са учредени 89 клиники за лечение на пациенти с пост-COVID, в които работят екипи от специалисти: пулмолози, кардиолози, психотерапевти. Интересът е голям - за прием се налага да се чака с месеци. Но той не е гаранция, че оплакванията ще отпаднат. Дани Алтман отбелязва, че всъщност в случая става дума за съвсем ново заболяване, за което няма нито тестове, нито медикаменти. „Наблюдавам паника и от двете страни: пациентите отчаяно търсят помощ, а лекарите виждат това, но нямат представа как биха могли да помогнат."
Какви могат да са причините?
Алтман прави опити за разгадаване на синдрома в своята лаборатория. Една от актуалните тези е, че вирусът остава в тялото, например в червата. Друга теория пък допуска, че коронавирусът натоварва имунната система по подобие на ебола. Има и предположения, че той нанася щети на органите и кръвоносните съдове. Най-достоверна обаче изглежда тезата, че COVID-19 предизвиква ново автоимунно заболяване от типа на диабет тип 1 или ревматоиден артрит. В полза на тази теза говори обстоятелството, че жените са много по-засегнати от мъжете - жените принципно по-често страдат от автоимунни заболявания. Намеренията на Алтман са в рамките на 6-9 месеца да бъде разработен кръвен тест, с който да може да се диагностицира пост-COVID. Този тест трябва да може да идентифицира определени авто-антитела, които при пациентите с пост-COVID са повече, и вече на основата на теста да се формира терапия.
Как могат да помогнат оперните певци?
Има обаче още много време до момента, в който пациентите ще могат да се възползват от теста. Дотогава клиниките могат само да опитват да смекчат отделни синдроми, като например затрудненията при дишането. За целта клиниките прибягват към неконвенционални методи - в продължение на шест седмици пациентите с пост-COVID се учат отново да дишат нормално с помощта на...оперни певци. Тъй като от лечението на други хронични заболявания е известно, че пеенето може да стимулира дейността на белите дробове. Програмата е предназначена и за хора, които изобщо не могат да пеят, но от участниците така или иначе не се очаква да изпълняват оперни арии - за тях е подготвен набор от приспивни песни, които не представляват никаква сложност.
Защо наричат симптомите психологически?
Поради липсата на диагностични тестове лекарите често не вярват на оплакванията на пациентите и затова и определят страданията им като психологически. Именно това се случило и с Хелън: „Постоянно ми повтаряха, че имам страхова невроза. Ръководителят на една от клиниките за пост-COVID написа в диагнозата ми, че проблемите ми с дишането са психологически. Ако имах достатъчно енергия, щях да подам жалба". Хелън вече не може да работи. Както и Ники. Две трети от пациентите с пост-COVID не успяват да се справят с делничните си задължения. Около 20 процента са твърде болни, за да работят, показват статистическите данни. Като дори да не загубят работните си места, губят най-малкото част от идентичността си.