Битува мнението, че понякога според характера на повишеното артериално налягане може да се определи каква болест го предизвиква, обяснява руският кардиолог Виталий Зафираки, д.м.н., доцент в Кубанския медицински университет.
“Общувайки с пациентите, често чувам от тях изрази като “бъбречно кръвно налягане” и “сърдечно кръвно налягане”. В тези думи пациентите основно влагаха следния смисъл: ако е много повишена долната граница, т.е. диастоличното артериално налягане, това говори за заболявания на бъбреците.
Да, има частица истина в това, която ще обясня по-късно. Докато по отношение на “сърдечното налягане” в представите на много пациенти е пълно объркване. Категорично заявявам, няма никакво сърдечно налягане, още по-малко при повишена долна граница”.
Т.е., показатели 150/90 с акцент на долната граница по никакъв начин не говорят за “сърдечно” артериално налягане. До известна степен, със сърдечните нарушения може да се свърже горната граница, систоличното налягане (150 в приведения пример).
Защо? Защото именно в момента, когато сърцето се съкращава и изтласква в най-големия съд - аортата определен обем кръв, точно тогава налягането в системата от съдове се покачва. Когато сърцето за секунда и дори за по-малко се отпусне, налягането в системата спада. В този момент налягането в съдовете съответства на долната граница и се нарича диастолично. Това е всичко.
“Що се отнася до “бъбречното налягане”, да, в историята на медицината имаше период, когато изглеждаше и се смяташе, че непропорционалното повишаване на долната граница възниква при бъбречни заболявания. Ако например, пациентът е с артериално налягане 180/130, тогава биха се замислили за бъбреците.
Истината е, че редица бъбречни болести (а и не само) могат да доведат до повишаване на артериалното налягане. Такива са гломерулонефритите, пиелонефритите, увреждане на бъбреците при диабет, при подагра, при атеросклероза на бъбречните артерии, при аномалии в структурата на бъбреците и други.
Но не може да се каже, че повишеното артериално налягане при тези състояния непременно е тежко и устойчиво към лечението.
Въпреки че ако хипертонията е устойчива към три лекарствени препарата в пълни дози, назначени едновременно и при това един от тях е диуретик, трябва да се помисли в т.ч. и за възможни бъбречни заболявания.
В такива ситуации трябва да се помисли и за други варианати на т.нар. вторична артериална хипертензия при някои ендокринни болести (новообразувания в надбъбречните жлези, тиреотоксикоза, хиперпаратиреоза) или например, при сидром на обструктивната апнея (спиране на дишането по време на сън). Има и други, но много по-редки причини”, допълва лекарят.
Кое е кръвно налягане е по-опасно - високото или ниското?
В 90 % от случаите на повишено артериално налягане това е т.нар. хипертонична болест или есенциална хипертония. Тя е болест на нездравословния начин на живот - слаба подвижност, недоспиване, стрес, вредни навици, злоупотреба със сол и т.н.
Само в 10% от случаите повишеното артериално налягане е свързано и с нещо друго, освен с начина на живот (въпреки, че нездравословният начин на живот задълбочава състоянието и при тези 10%). Ето това е вторична артериална хипертония.
И за нея трябва да се помисли при определени признаци. А при непропорционалното повишаване на долната граница съвсем не е задължително да се говори за увреждане на бъбреците и вторична артериална хипертензия. Дори се оказва, че за дебюта на хипертоничната болест е характерно именно повишаване на долната граница. Например: 130/90 или 140/100, пише сайтът Zdrave.to.