След скандалния случай от Враца на починала жена в спешното отделение на местната болница в bTV са получили много сигнали за забавена лекарска помощ. Един от тях е на възрастна жена и нейния син за търсенето на помощ в три болници.
През октомври майката на Атанас претърпява тежка травма и е с раздробена бедрена кост. Близките ѝ търсят помощ в столична болница.
„Отне повече от 2-3 часа, а аз да бъда санитар, да я бутам по кабинетите, да чакаме опашка“, казва Овчаров. Нейният случай не е животозастрашаващ. Затова според стандарта за спешна помощ е с код жълто – пациентът е с потенциална опасност за живота, а увреждането може да прогресира. Времето за преглед и терапия е до 30 минути.
На входа на всяко спешно отделение трябва да има триажен екип, който да определи доколко спешен е един пациент. Ако той е определен с код червено, това означава, че трябва да бъде вкаран в шокова зала до 1 минута.
Триажът се извършва от минимум един спешен медик, който е лекар, медицинска сестра или парамедик.
„Ти си в една ситуация, в която, ако сам не се справиш, няма кой да ти помогне, да ускори нещата“, допълва синът на болната жена и уточнява, че са чакали грубо около 4 часа.
Въпреки това Атанас е благодарен на лекарите, че спасяват живота на майка му. Медици обаче признават, че стандартът се спазва много трудно – няма кадри и организация.
След трагичния случай във Враца лекари и пациентски организации настояват за спешна реформа в Спешната помощ, за да не загиват нелепо пациенти.
Днес здравният министър Даниела Сербезова разпореди проверки във всички спешни отделения. В страната те са повече от 30.Медици с дълъг стаж в системата разказват, че отделенията са малко. В тях няма триажни зони и нямат достатъчно персонал, за да отделят сестра или парамедик, които бързо и адекватно да преценят как да помогнат на пациента.
На практика от 5 години няма триажни протоколи как стъпка по стъпка да се реагира без фатални грешки като тази от Враца.