Какво ми пречи да бъда по-добър човек и партньор?
За да получите реално обяснение, отговорът на този въпрос не може да обвинява партньорите, родителите, шефовете, правителствата или нещо друго, което не можете да контролирате.
Всички ние правим неща, които ни пречат да бъдем по-добри хора и партньори. Действаме, за да защитим егото си повече, отколкото ценностите си. Смятаме предразсъдъците си и личните си предубеждения за чистата истина. Проектираме своите слабости и недостатъци върху другите. Държим се несправедливо, без да се замисляме за това, казва психологът д-р Стивън Стосни, цитиран от psychologytoday.com.
Също така не правим неща, които биха ни направили по-добри хора и партньори. Не сме толкова състрадателни, любезни и подкрепящи, колкото бихме искали да бъдем, защото нямаме достатъчно енергия, липсва ни желание, страхуваме се от загуба и други причини.
Всички гореизброени фактори ни възпрепятстват да бъдем по-добри личности и партньори. Постигането на емоционално израстване и успешни любовни взаимоотношения изисква намаляване или изцяло премахване на ограниченията.
Изберете ценностите пред егото
Родени сме със склонност да формираме хуманни ценности - чувството, че благополучието на другите (възприемано чрез техните емоционални прояви), е важно. Едно ранно откритие в психологията на детското развитие е било известно на родителите от самото начало на времето: Безпокойството на възпитателите предизвиква безпокойство у бебетата.
Ние не се раждаме с его. Функционално погледнато, егото е начинът, по който предпочитаме да гледаме на себе си и по който искаме другите да гледат на нас. То започва появата си в ранното детство, разширява се значително, макар и несигурно, в юношеството и се стабилизира в края на двадесетте години.
Атаките по егото са заплахи за това, което обичаме да мислим за себе си, по отношение на статуса, талантите и авторитета ни. Податливи сме на посегателства срещу егото, защото невинаги сме толкова умни, квалифицирани, привлекателни, успешни, внимателни, справедливи или морални, колкото ни харесва да мислим, че сме.
Изконно вграденият в централната нервна система "детектор за заплахи", който ни предпазва от вреда, в днешно време изпълнява основно командата да защитава егото. Заплахите за егото вече не са свързани само със загуба на социален статус или възможност за чифтосване, а могат да изглеждат много разнообразно.
Външните атаки по егото предизвикват и изострят споровете в любовните отношения. Партньорите, които усещат, че егото им е заплашено, се чувстват в правото си да наказват несъгласието, обикновено като ни лишават от актове на обич. В любовните взаимоотношения отказът от обич може да се почувства като отхвърляне, предателство или злоупотреба.
Защитата на егото поражда негодувание, презрение и в крайна сметка отчуждение.
Разликите
Сигурен знак, че неуспехът ви се дължи на това да защитите егото, е възприемането, че не сте уважавани, както и желанието да отмъстите или да накажете.
Когато действате според ценностите, искате да разберете защо някой се отнася към вас с по-малко уважение. Дали това е така, защото неволно се представяте като арогантен или безчувствен човек? Или пък причината са наранявания от миналото или лоша емоционална регулация от страна на човека, който ви причинява обида или вреда?
Водени от ценностите, конфликтите винаги са изпълнени с уважение; зачитането на човешкото достойнство е основна ценност. Несъгласията могат да бъдат разочароващи, но никога не могат да доведат до лична загуба. Когато се чувстваме ценени, нямаме мотивация да се обезценяваме някой друг.
Признак, че действате, водени от егото си, а не от ценности, е да защитавате поведение, което нарушава вашите ценности. Защитата свежда до минимум последиците от поведението, като се фокусира върху оправдания или обяснения: "Аз (нараних чувствата ви/излъгах/изневерих), защото бях (стресиран/уморен/неуважаван в работата/ имах лошо детство)".
Защитата на егото гарантира, обидното поведение ще се повтори, ако се повтори ситуацията.
Когато се ръководим от ценности, ние се отказваме, без уговорки и условия, от поведение, което наранява близките. И заявяваме как ще останем верни на ценностите си в бъдеще: "Съжалявам за болката, която причиних. Следващият път, когато се почувствам (стресиран/уморен/неудовлетворен/неуважаван в работата/подтикнат да проявявам реакции от детството си), ще се съсредоточа върху твоето благополучие и върху това колко си важен за мен."
Още един признак, че защитаваме егото си, вместо да действаме според ценностите, е желанието да отправяме контраобвинения: "Ами всичките пъти, когато си бил несправедлив и си наранявал чувствата ми!" Контраобвиненията свеждат аргументите до статута на детска площадка: "Себеподобните се разпознават взаимно."
Най-доброто, което тактиката на детската площадка може да докаже, е, че и двамата грешите много повече, отколкото сте си мислили.
Водени от ценности, аргументите са искрени, а не манипулативни или изчислени, за да "спечелят": "Искам да бъда справедлив, но знам, че имам слепи петна. Моля, помогнете ми да разбера как да бъда по-справедлив."
Най-красноречивият признак, че се ръководите от егото, е да съдите за себе си и другите по йерархични стандарти: Вие сте по-добри (или не толкова добри) от другите. Тази обикновено скрита нагласа излиза наяве при разногласия; чувствате се интелектуално и морално по-добри (или по-нисши) от тези, които не са съгласни с вас.
Ценностите са свързани с хуманното равенство: Вие сте равни на всички и не превъзхождате никого.