Милен Желев пред ФАКТИ: Без подкрепата на основни политически формации няма как да бъде избран държавен глава

Президентската кампания не предложи съдържателен политически разговор, а дебатът между Илияна Йотова и Андрей Гюров не успя да компенсира този дефицит. Защо основните кандидати се изправиха един срещу друг едва преди балотажа, какво остана извън разговора им и доколко изборът на президент ще се превърне в оценка за политическото наследство на Румен Радев? Пред ФАКТИ говори политологът Милен Желев.

- Господин Желев, преди първия тур определихте кампанията за избор на президент като лишена от съдържателен политически разговор, а ниската избирателна активност като „злокачествен тумор на българската демокрация“. След първия тур и дебата между Илияна Йотова и Андрей Гюров променихте ли си оценката?
- Частично, защото най-после имахме съдържателен разговор в един конкретен дебат между двамата фаворити за президентския пост. Бяха засегнати важните теми, които вълнуват целия български народ, но форматът на този дебат беше крайно недостатъчен за тези толкова чувствителни теми. Какво имам предвид? Един дебат между основните политически опоненти за държавен глава можеше да се проведе още преди първия тур, където да бъдат засегнати тези теми, а сега, в този дебат, те да бъдат доразвити. На практика ние чухме за първи и последен път основните кандидати и какво възнамеряват да правят, ако успеят да спечелят президентския пост на „Дондуков“.
Бих посочил, че форматът на този дебат не беше достатъчно добър, защото в развитите демокрации от години има екипи от фактчекъри, които да проверяват твърденията на кандидатите, а не да оставят това на пристрастни журналисти от останалите медии. Все пак престижът и авторитетът на обществената телевизия могат да се справят с тази задача. Но за съжаление имахме просто един водещ модератор и едно студио с двама кандидати, които се изправиха един срещу друг в една смъртоносна битка, но в първия и последен дебат, който да предложи на хората да решат кой ще бъде новият президент на България.

- Преди първия тур обаче имахме много повече кандидати и не може да се свежда дебатът само до двама, трима или четирима…
- Действително имаше 27 кандидат-президентски двойки, като тази рекордна бройка вероятно се дължи на пролуката в закона, която позволява на кандидати с малък брой подписи да се домогнат до своите пет минути слава и, разбира се, до субсидията от 20 хиляди евро, която е доста апетитна.
Действително има недъзи в този формат, но много лесно могат да се организират няколко кандидат-президентски дебата. Всъщност нежеланието на определени кандидати да се случват такива дебати беше истинската причина да не ги видим. Визирам не само дебата между кандидатите за президент, но и несъстоялия се дебат между кандидатите за вицепрезидент. В този случай за отказа от дебата невинни няма.
Посочвам конкретно двете кандидат-президентски двойки. Първоначално Йотова отказа на Гюров дебат преди първия тур, а от друга страна, когато говорим за вицепрезидентите, те също не се изправиха на дебат, защото кандидатът за вицепрезидент на Андрей Гюров – Георги Кандев, също отказа дебат. Така че невинни в този случай няма, а те дължаха това на българското общество.

- Един от основните сблъсъци в дебата беше войната Русия – Украйна и сигурността в Черно море. Йотова говори за преговори за мир, докато Гюров настоява за ясно назоваване на заплахите. Какви са реалните последици за България от тези два различни подхода?
- Реалните последици ще бъдат видими веднага, щом новият президент встъпи в длъжност. Действително това е една щекотлива тема, която не оставя никого в българското общество безучастен. Но дори и само за нея да бяха говорили в два часа дебат, нямаше да им стигне времето, защото темата е изключително всеобхватна.
Според мен и двамата кандидати – Йотова и Гюров, умишлено избягваха тази тема в своята кампания и в дебата тя също бе твърде бегло засегната. Да, тя беше засегната, но не толкова, колкото на мен ми се искаше като зрител да видя какво мислят. Предполагам, че голяма част от българските гласоподаватели също биха искали това.
В дебата се опитаха да вместят и теми не само като националната сигурност, но и икономиката, както и всички останали обществени теми, включително отношенията със Северна Македония – например тема, която беше неглижирана в кампанията на кандидатите преди това.

- Доколко балотажът, който ще видим, се превърна в своеобразен референдум за политическото наследство на Румен Радев? Избирателите избират между двама кандидати или за и против модела на управление?
- Вижте, не може да се избегне темата за това, че госпожа Йотова е негласният кандидат на „Прогресивна България“. Защото „Прогресивна България“ е управляващата партия в момента и действително, от една страна, нейна евентуална победа би бетонирала тяхното пълно мнозинство, защото те имат такова в Народното събрание. Те биха продължили своя широк хоризонт на действие в рамките на четиригодишен мандат.

- Но ние вече това да имаме президент и управляващи от една партия сме го виждали, защото имахме ГЕРБ и Плевнелиев?
- Разбира се. Българската демокрация вече има достатъчно примери както за пълна власт – визирам ГЕРБ и Плевнелиев, така и за обратното – да има президент, който опонира на управляващите.
Но да си довърша мисълта. Ако евентуалният държавен глава бъде Андрей Гюров, това ще бъде разчетено от българското общество като сигнал за спад на доверието към управляващите. Това би дало мотивация на опозицията да организира протести, например сега, в отоплителния сезон, и по този начин да се опита да свали преждевременно това управляващо мнозинство.

- Андрей Гюров се определя като независим кандидат, въпреки че зад него застават „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“, а Йотова има подкрепата на БСП и „Прогресивна България“. Възможна ли е действително независима президентска кандидатура в България?
- Вероятно е възможно, защото има доста кандидати през годините, които се опитват да се възползват от тази възможност, но на практика това е нереалистично.
Бих казал, че кандидатите използват вече клишираното и не дотам работещо явяване на избори за президент през инициативен комитет, който представя себе си като надпартиен. Използва се лайтмотивът, че президентът е обединител на нацията, тоест държавен глава на всички българи, а не на тази или онази партия.
Изборите на втория тур ще докажат, че без подкрепата на основни политически формации няма как да бъде избран държавен глава и това е съвсем естествено.

- Преди първия тур критикувахте кандидатите, че не говорят за реалните правомощия на президента – правото на вето, указите, референдумите и възможностите за влияние върху политическия процес. Дебатът промени ли тази картина?
- Не, защото ние не чухме нито дума по този въпрос. Президентските правомощия в България са донякъде ограничени, но в дебата не чухме тези думи: указ, референдум, право на вето. И не на последно място, според мен, когато се говори за национална сигурност, международните отношения и външната политика на България, те могат да бъдат основна функция на новия държавен глава, стига той да поиска, разбира се.
И точно това му дава един доста широк периметър на действие, който не е толкова описан като конституционни правомощия, колкото като реални инструменти за влиянието на България на международната сцена и за визията спрямо външните партньори на България и цялото това отношение, в което България изявява своята позиция.
Държавният глава има възможност за доста широк периметър на действие, ако знае как да го използва и не се фокусира върху вътрешната политика на страната.

- Армията от негласуващите ще успее ли да припознае между един от двамата кандидати своя човек?
- Не. Квадратчето в бюлетината „Не подкрепям никого“ ще остане все така популярно, без значение дали за него гласуват 50, 60 или 100 хиляди души, защото голяма част от избирателите, които са реално заинтересовани от политическия процес в България, но не успяват да намерят своя кандидат, не винаги успяват да намерят мотивация да се разходят до урната. Но аз бих призовал да няма такава апатия. Ако един български гражданин, който има право да гласува, не може да избере своя кандидат, нека той все пак трябва да намери сили, мотивация и време да отиде и да драсне хикса в квадратчето „Не подкрепям никого“, защото не става дума само за избирателна активност. Става дума за граждански дълг, с който той показва своето отношение към българската демокрация.
Няма нищо срамно в това да не намериш своя кандидат. Но всеки български гражданин трябва да покаже, че е ангажиран с политическите процеси. Това е сигнал и към бъдещите кандидати за държавен глава.