Докато работех над статията си "Вълчето писмо на българите", ме осени идея, която в първия момент отхвърлих като неправдоподобна и дори скандална. Но дните минаваха, тази идея натрапчиво завладя съзнанието ми и колкото повече разсъждавах над нея, търсейки доводи, с които да я опровергая, толкова по-възможна и реалистична ми се струваше тя. Накрая си дадох сметка, че основната причина да я отхвърлям е рутината, навикът, канонът, наложен в "историческата наука", в която - както напоследък се убеждаваме - има твърде малко научност.
Идеята ми е свързана с произхода и името на върховния бог в "древногръцкия пантеон" ЗЕВС и на народите, които са го почитали в най-стари времена.
За да я представя, се налага да повторя някои твърдения на древните автори, които вече съм цитирала в статията си за "вълчето писмо" ( разширеният вариант в блог.бг ). Ето какво пише Павзаний в "Нещата в Аркадия" ( "Описание на Елада" ) за деянията на Ликаон, цар на Аркадия и син на Пеласг:
"Ликаон, синът на Пеласг, измислил следните неща, били по-умни от тези на баща му. Той основал града Ликосура на планината Ликей, дал на Зевс прозвището Ликейски и основал Ликейските игри. Твърдя, че Панатенейските не са основани преди Ликейските ..."
Тъй като, според Аполодор, Пеласг, Ликаон и техните непосредствени наследници, са живели преди Девкалионовия потоп, когато е нямало и помен от " гърците" нито на Балканите, нито в Мала Азия, нито по егейските архипелази, следователно Зевс "Ликейски" е пеласгийски бог. Ликейски означава "вълчи", това няма нужда от доказване ( а ако има - доказват го категорично следващите редове в цитираното произведение на Страбон ). Но тогава какво означава името Зевс ?
Отдавна ни е внушено, че ZEUS означава просто БОГ - DEUS. Името на върховния бог не се изрича, той е просто БОГЪТ и толкова. Но названието Зевс винаги ме е смущавало с това начално З ( Z ), което го отличава от познатото Theos, Deos, Dion, с което са наричани боговете в гръцкия, латинския и други древни езици. Да, "d" и "th" лесно преминават в "z", но нима разликата се дължи само на произношението, не е ли тя по-дълбока? Защо единствено "името" Зевс се произнася по този начин?
Писала съм няколко пъти, че в най-древните названия се забелязва тавтология, която сякаш се стреми да "укрепи" смисъла на дадено понятие, да го "впечата" в човешкото съзнание. Това се дължи на натрупването на имена с едно и също значение, но на различни езици или диалекти, с които е наричан, в течение на времето, един и същи обект. Да, Ликийски означава "вълчи", но всъщност и Зевс ще рече "ВЪЛК"!
Защо?
На староеврейски, който в много отношения е идентичен с арамейския език, ZEV или ZEW означава "вълк". Не е трудно да се досетим,че думата идва от "зев" - зевът на мощния звяр. Както е известно от името на гетския град Даусдава, DAUS е едно от тракийските названия на вълка. Да, коренът DEV, DIV ще рече "божество", "божествен", но той произлиза от същностите, които владеят природата - дивата природа! Именно тя е обожавана в най-древни времена от човека. А един от нейните най-ярки, най-умни и - ако щете - най-човекоподобни - представители, е вълкът. Това е животното, което умее да организира своя колективен живот по неумолими закони, възприети и от първичните човешки общества. От названието на великолепния хищник произхождат понятия като "вой", "война", "воин", "войник" и пр. Впрочем името на Фойник, син на Агенор и брат на Европа, Кадм и Килик, според мен, ще рече тъкмо "Войник", респективно - Вълк.
Ликаон - Вълк - е общият прародител на пеласгийските народи, населили Балканите, Егея и Мала Азия. От него директно произлизат ликийците, които дори носят името му - "вълци". Но, както отбелязах в статията си за " вълчата писменост, името на фригите, кръвнородствени с мизите ( направо идентични с тях ), също произхожда от "вълк". Фригите са бриги, според твърденията на Херодот и Страбон, който в своята "География", Книга VII, гл.3 дори заявява направо:
"Самите фригийци, това са бригийци, някаква тракийска народност..."
Отдавна вече е установено, че коренът "бриг" е образуван чрез инверсия на "бълг". Така стигаме до нашия етноним - БЪЛГАРИ, чийто смисъл - " ВЪЛЦИ" - определих в статията си "Името България и етнонимът "българи".
Но ето че в "Хекуба" ( "Метаморфози" ), великият римски поет Овидий директно нарича "фриги" и троянците:
"Ей срещу Фригия, дето бе Троя...", а също : "И щом пропадна съдбата фригийска..." ( в контекста - съдбата на Троя, М.В.).
По името на своя първи цар Тевкър ( Teucer ), тъст на Дардан, троянците се наричат тевкри. Името е свързано с "дъбрава", "гора". Но ако заменим началното Т със Z, ще получим Zeucer - Зевкър. Дали името на първия троянски владетел е било ВЪЛК ? Ако това е така, то бихме открили последното етимологическо звено, което свързва народностните имена на ликийци, фриги, троянци, волски, "лидийци", мизи и българи - в едно цяло!
Автор: Милена ВЪРБАНОВА
* Авторката се извинява на читателите за допусната от нея печатна грешка в статията "Вълчето писмо на българите". Градът, чийто владетел е бащата на Андромаха е Тива в Мизия. Но, в известен смисъл, "грешката е вярна", тъй като в контекста на цитираната статия, мизи, фриги и троянци са едно цяло.
Четете ни и в Google News
