"Простих изневяра!"

Изневярата е неприятно изживяване, което бележи живота на много мъже и жени. Особено през последните десетилетия, когато моногамните връзки сякаш са на изчезване. Но може ли след подобен акт на предателство двама души отново да намерят пътя един към друг и да съумеят да запазят връзката си? Какво се случва, след като дадеш втори шанс на изневерилия ти партньор – на този въпрос дадоха отговор няколко читатели на woman.bg.

"Простих , защото ставаше въпрос за нещо мимолетно. Започнах да вярвам отново, докато не се оказа, че се е опитала да си легне с най-добрия ми приятел. Впоследствие се оказа, че е преспала с 30 момчета за пет месеца." Даниел, 23 г.

"Дадох втори шанс, но все пак се разделихме няколко години по-късно. Причината бе моята несигурност и конспиративни мисли, повярвайте ми те бавно ви убиват отвътре. И вас, и връзката ви. Не препоръчвам на никого да си причинява подобно нещо. Интересното е, че все пак към днешна дата сме добри приятели." Стоян, 34 г.

"Когато простих на мъжа ми, сякаш го окрилих да стигне до изневяра номер две. След нея той най-нагло ми заяви, че вината е моя, защото не съм достатъчно похотлива, нямам време за него и неглижирам сексуалните му нужди. Признавам си, така бе, но по това време ние имахме малко дете, бях бременна с второ, а на майка ми бяха открили тумор. Затова вместо той да спи с други, можеше да ме подкрепя повече." Диана, 39 г.

"Дадох втори шанс и проработи за известно време, докато и двамата не осъзнахме, че всъщност на мен не ми пука вече. Това, че бях станал безразличен към нея, отново я тласна на там да си легне с друг. Странно е, защото вече не изпитвах чувства към нея, но заради някакво все още останало собственическо чувство и накърнена гордост, се почувствах с разбито сърце, след като разбрах, че отново ми е изневерила. Разделихме се и две години бяхме само приятели с облаги, но и това не сработи." Анастас, 38 г.

"Едното решение за прошка доведе до второ, а то до трето и в един момент просто им изгубих бройката. Бяхме заедно от пет години и половина, четири и половина от тях женени. Имаме две деца. Но си затварях очите не само в тяхно име, а и защото, като изключим изневерите, той не беше задник. Бе добър родител и добър партньор. Грижовен, подкрепящ, страстен, отдаден. Но дори и да имате принца на белия кон до себе си, няма как да намерите вътрешен мир, ако знаете, че той има и друга принцеса освен вас. Мислих си, че това, че посреща празниците с мен и в по-голяма част от вечерите спи до мен, ще ми дава сили да си затварям очите. Е, тези факти не ми осигуряваха необходимото спокойствие, даже напротив дори щастливите моменти – рождени дни, Коледа и т.н., не ме радваха истински, защото се измъчвах от терзания. Питах се, дали той наистина иска да е с мен в тези моменти, или го прави по задължение. В крайна сметка се превърнах в бледо подобие на себе си и в един момент аз реших да сложа край на всичко и да си тръгна. Не сме заедно от 2 месеца и единственото, за което съжалявам, е, че изгубих толкова време в това да му давам шанс след шанс." Анелия, 43 г.

"Мъжът ми имаше кратка емоционална връзка, не се е стигало до секс, а само до размяна на неприлични снимки. Разбрах за аферата, след като намерих една от тези снимки. В конкретния момент бяхме в много труден период и тези разкрития бяха капката, която преля чашата. Поисках му развод. Той, неочаквано за мен, започна да ме умолява да остана. Казвам неочаквано, защото в месеците преди да разбера за случилото се, мъжът ми бе изключително дистанциран и незаинтересуван от отношенията ни и дори той на няколко пъти е повдигал темата за развод. Но явно, когато е осъзнал, че има възможността да ме изгуби, е погледнал по-различен начин на връзката ни. Аз обаче бях изключително наранена от случилото се и отказвах да му дам втори шанс. След десетки разговори се съгласих на предложението му да отидем на брачен консултант. Само по време на първите ни две посещения при психолога говорихме за изневярата, след това започнахме да дискутираме отношенията в брака ни и проблемите, които от години имахме помежду си. Трябва да призная, че изневярата на съпруга ми спаси отношенията ни. Ако не бе тя, аз навярно щях да търпя мълчаливо грубото му отношение и нямаше да пожелая да си тръгна, а оттам и той нямаше да осъзнае, че всъщност желае да е с мен. Навярно, ако не бе това, той също така никога нямаше да проумее, че се нуждаем от семейна терапия." Александра, 36 г.

"Преди година ми се обади по телефона пиян. Бе на почивка с приятели и ми призна, че току-що бил целунал някаква непозната. Каза, че много съжалява и след няколко часа бе вкъщи, хванал първият възможен самолет. На следващия ден говорихме, и говорихме, и говорихме. Видях и усетих, че се разкайва за стореното, затова реших да му простя. Разбира се, случаят рефлектираше върху отношенията ни доста дълго време. Месеци наред постоянно се съмнявах и все му спретвах някой скандал от ревност. Днес обаче усещането за несигурност е зад гърба ми. Признавам, колкото и странно да звучи, тази случка ни направи по-силни. Благодарение на нея и двамата осъзнахме какво богатство е връзката ни, видяхме какво сме можели да изгубим и съответно започнахме много повече да ценим другия. Затова и днес сме по-силни и по-влюбени от всякога. Радвам се, че му дадох втори шанс, горда съм със себе си и с нас. Все пак всички правим грешки, важното е на какво сме готови, за да ги поправим." Силвия, 33 г.