Моралната незрялост или защо детето се превръща в престъпник

Липсата на ценности те превръщат в някаква форма на социопат, което след това много трудно се преодолява, заяви проф. Иван Игов

Публикувана: 30 Април, 2016 08:00
3 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 1827
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Две убийства на възрастни хора, които станаха преди дни, отново възмутиха обществото. Баба беше пребита до смърт от 18-годишен младеж в село Малорад. Други петима тийнейджъри, като четирима от тях само на 16 г., убиха възрастен мъж в село Свирково.

„Липсата на ценности те превръщат в някаква форма на социопат, което за съжаление след това много трудно се преодолява“, заяви за Факти.бг психологът проф. Иван Игов.

А това се възпитава в ранна детска възраст, в семейството, училището и в сътрудничество с цялото общество. Когато обаче израснеш извън тази среда и загубиш всякакви коренни устои, ти всъщност попадаш на най-ниското ниво на социалната зрялост. Тогава дори и човешкият живот престава да бъде ценност за теб.

Сякаш най-страшното в случая е в това, че краят се слага от бъдещето, както често наричаме децата си...

Проф. Игов, извършителите и на двете убийства на възрастни хора, които станаха тези дни в село Малорад и село Свирково, са младежи, някои от тях непълнолетни. Каква е причината тези деца да извършат толкова тежки престъпления?

Децата от гетата, като в случая става дума за такива, които са израснали в крайна бедност и социална занемареност, губят представата за реалните човешки ценности, за усещанията за добро и зло и т.н. Тук не говоря за етнос, в случая той не е от значение. Става дума за една силно ограничена, както ние го наричаме, морална зрялост. Това е най-големият проблем в средата на децата, които израстват в гетата.

Едно наше изследване на такива групи деца, израснали в гета, което правихме преди години с Дружеството на психолозите в България, показа един много голям проблем, с който държавата и обществото като цяло не са се захванали. Това е проблема със самоидентификацията.

Всяко дете, което израства в нормално семейство, най-напред научава за себе си няколко неща: кой съм аз, какъв искам да бъда, кое е моето семейство, кои са ценностите в живота, какво е добро и зло и т.н. Когато обаче израснеш извън тази среда и загубиш всякакви коренни устои, ти всъщност попадаш на най-ниското ниво на социалната зрялост. Тогава дори и човешкият живот престава да бъде ценност за теб.

Знаем, че семейството и средата, както казвате и Вие, са определящи, но има ли и още нещо?

Като цяло, най-големият проблем, както за интеграцията на тези хора в обществото, така и за възможността им да поемат живота си в ръце и да имат бъдеще, идея за това, степен на образование, работа и т.н., е липсата на ценности. Липсата на всички тези неща и останалите човешки ценности те превръщат в някаква форма на социопат, което за съжаление след това много трудно се преодолява.

Тези деца, защото тук говорим за деца, не са виновни. Искам да кажа, че те не са виновни за това какви са станали, а не, че не са виновни за престъплението, което са извършили. Вината за това какво е станало едно дете в никакъв случай не можем да я препишем на детето.

Впечатление прави, че родителите на всички младежи и в двата случая, са или в чужбина или не живеят с тях, а децата се гледат от баби и дядовци. Каква е превенцията срещу девиантното поведение при децата?

Много е сложно в последните години. Дори и когато едно дете има нормално семейство и родителите му се грижат добре за него. В съвременния свят, ако не си минал през някакво предварително обучение, да станеш родител е изключително трудно. Това е нещо, което ние многократно повтаряме през последните години. Всеки си мисли, че може да бъде родител на базата на това, което има като опит от детството си и, че това не е никак сложно. Светът обаче толкова бързо се променя, че днешния родител не може да възпитава децата си по начина, по който той е възпитаван.

Какво остава да говорим за баби и дядовци или хора, които са в едно отдалечено село и които нямат представа за новите глобални комуникации и всичко останало. Тези деца обаче, по някакъв начин, имат представа за тях. Тук се получава един тотален сблъсък между представата за света такъв, какъвто ти искаш да бъде и това, което си ти. В този сблъсък изчезват, както казах, всякакви представи за добро, зло и т.н. Моралната зрялост е един психологически модел, който всъщност обяснява поведението на децата и изобщо на хората, извън тяхната интелигентност, образование и т.н. Тази зрялост наистина се придобива когато ти си в една здрава социална среда и когато тази среда я няма нещата не отиват на добре.

Другият голям проблем е, че ние не можем да влезем във всяко семейство и не можем да помогнем децата на всяко семейство да се социализират. Затова, хората още преди 2500 години, са измислили училището, още в първите гръцки полиси. Целта е детето да бъде превърнато в гражданин. Не толкова да бъде научено да чете, пише и смята, колкото да бъде гражданин на обществото и на полиса. Нашето училище обаче отдавна е абдикирало от това. Става така, че тези деца, освен че нямат семейство, нямат и една нормална образователна среда, ако изобщо са стигнали до училището.

Може ли подобно поведение или такава лоша развръзка за детето да бъде предвидена?

Говорим за силно занемарени социално деца, които имат много бегла представа за това, какво чувстват, възприемат другите, какво е добро и зло и т.н. Що се отнася до родителя, когато едно дете израства в нормална среда може просто да говорим за агресивно поведение, което може да бъде овладяно още в ранните години.

На какво се дължи най-често агресията у децата?

Отново на същото. На липсата на социални умения и опит от една страна, тоест детето не е имало алтернативни форми на поведение и никой не го е научил на това.

Друг факт, който е от научно изследване е, че 1/3 от българските семейства се справят агресивно помежду си. Подрастващото дете вижда, че когато родителите му са фрустрирани те не тръгват да преговарят, не търсят разумни решения или по някакъв начин подкрепа, а просто започват да стават агресивни и да се карат помежду си. В последствие, когато детето попадне в подобна ситуация, също подхожда с агресия.

Адекватна ли е държавата в тези случаи?

Категорично не. Когато образованието е на ниво, при което тези неща не се овладяват, не е адекватна. Заедно с мои колеги сме разработвали в продължение на 7 години такива модели, с финансиране и под егидата на УНИЦЕФ и тези модели са готови, но никой не се интересува от тях. Това са модели, които могат да бъдат въведени в училище от утре. В момента смятаме, че е по-важно да обсъждаме баба Илийца или някакъв друг исторически артефакт, не казвам разбира се, че не са важни, но пропускаме най-важното, че децата отиват в училище не толкова да се научат да четат, пишат или някое и друго стихотворение, а отиват там, за да се научат на социален опит, за да бъдат граждани. Български граждани. Това е много по-голям национализъм отколкото това, да изучават някакъв текст от миналото, който дори не разбират.

Според едно наше изследване относно това, има ли дискриминация в учебниците и учебните програми, тъй като се оказва, че тези програми са трудно разбираеми, децата от малцинствените групи нямат реално самоопределение. Опознавайки света и движейки се в него, когато ти нямаш тази основа, на която да стъпиш, ти ставаш неуравновесен. Можеш да бъдеш и много лесно манипулиран от когото и да е било. Основният проблем е, че ние не можем да интегрираме хора, които са социално нестабилни и незрели. След това обаче се чудим защо възникват такива проблеми. Така е навсякъде обаче, не само при нас. Този проблем го има и в Западна Европа. Както виждате терористичните актове бяха извършени от израснали в малцинствените групи. Можем да си докараме същия проблем някой ден.

Прогнозирате ли евентуални проблеми с децата на бежанците?

Те не остават в България. Мога да кажа само, че този който се интересува наистина, нека се разходи по ул. „Солунска“ или съседните й улици. Да види арабските магазини и хората, които всяка сутрин мият тротоарите. Начина, по който гледат децата си и начина, по който се опитват да се адаптират и социализират... Има и хубави примери, повярвайте ми.

София / България

Въвеждане на коментар към статията
Име :


Напишете кода от картинката
Визуална кептча
Коментар:
Коментари към статията
ФАКТИ.БГ не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани. Такива са тези, които съдържат нецензурни изрази, лични обиди и нападки, заплахи; нямат връзка с темата или са написани изцяло на език, различен от български.