Д-р Симидчиев за ФАКТИ: В общността правата ни свършват там, където могат да накърнят живота и здравето на другите

"В нашето общество се получи много сериозно разцепване на общественото мнение. В момента медицинско обоснованите мерки са в малцинство. За разлика от всички държави в цивилизования свят, ние смятаме, че пандемия няма, мерки не трябва да има, няма нужда от оценка и управление на риска, посредством зелен сертификат, както и няма нужда от ваксинация, защото това е експериментална течност. Тези неща взети заедно подкопават същността на медицинското управление на общественото здраве".

Това каза народният представител от "Демократична България", специалист по белодробни и вътрешни болести, както и специалист по здравен мениджмънт д-р Александър Симидчиев в интервю за ФАКТИ.

"Когато ние не спазваме обществено наложените мерки, ние работим срещу общественото здраве", категоричен беше той.

"Фактът, че България е втора в света по смъртност на милион население е в резултат на това неглижиране на медицински обоснованите мерки", посочи народният представител и медик.

"Ние знаем, че има хора с фалшиви сертификати, но не знаем процента. Понеже не знаем какъв е процентът, всички статистики, които имаме на заболелите и починали на базата на ваксинираност, всъщност не могат да бъдат категорични", коментира още той.

"В същия този ден пред парламента имаше голям митинг, свързан с това да няма мерки за ограничаване на заболеваемостта. Живеем в някаква много шизофренична действителност, в която реалността за двама души, които виждат едни и същи факти, е напълно различна за единия и за другия", посочи д-р Симидчиев.

За спазването на мерките, ваксините, тестването и научите факти - четете целия разговор в следващите редове:

- Д-р Симидчиев, знаем познатите ни начини да се предпазваме от вируса - дистанция, дезинфекция, носене на маска. Има ли нещо допълнително, което всеки от нас може да прави?

- Когато говорим за обществено здраве, има една особеност и тя е, че докато има дори един индивид под риск, всички ние сме застрашени. Проблемът въобще не е свързан с индивида. Така, както не можем да изчистим замърсения въздух за един човек, а за всички останали да е мръсен, същото е и с пандемиите - докато има вирус, който циркулира, никой от нас не е защитен и не можем да направим нищо, освен да идем и да живеем на някой остров сами. Нищо съществено не може да бъде направено - докато имаме общност, докато контактуваме помежду си, не може да бъде направено нищо индивидуално, освен всички ние да се стремим да пазим общността. Това минава през спазване на правилата, които са общомедицински. Носенето на маска, ако тя е високоефективна, тоест FFP2 или FFP3 маска, намалява риска от заразяване с около 40%. Ако е обикновена хирургична маска, рискът е намален с около 20%. Дистанцията над 2 метра намалява риска с още 15-20%. Така, когато се трупат едно след друго, тези мерки всъщност повишават вероятността да не заразяваме. Мерките съществуват, но не ги спазваме - това е равносилно на това да нямаме мерки. Когато не спазваме обществените мерки, пандемията пълзи сред общността, заразява повече хора, боледуват хора, натоварват здравната система и за съжаление загиват.

- Има ли допълнителна мярка, която може да се въведе, или по-скоро трябва да има по-силен контрол за спазването на мерките?

- Контролът е задължителен. Въпросът е, че контролът е ефективен тогава, когато обществото е съгласно с мерките. В нашето общество се получи много сериозно разцепване на общественото мнение. В момента медицинско обоснованите мерки са в малцинство. За разлика от всички държави в цивилизования свят, ние смятаме, че "пандемия няма, мерки не трябва да има, няма нужда от оценка и управление на риска, посредством зелен сертификат, както и няма нужда от ваксинация, защото това е експериментална течност". Тези неща взети заедно подкопават същността на медицинското управление на общественото здраве. Терминът управление на общественото здраве е поредица от мерки, които невинаги са изключително медицински. Някои от тях са организационни - например създаването на коридори, които не позволяват смесване на заразени и незаразени. Карантината пък, като медицинска мярка, трябва да бъде реализирана в обществото с организационни мероприятия - тоест кой да контролира, как да контролира. Всичко това са организационни мерки за защита на общественото здраве.

Когато ние не спазваме обществено наложените мерки, ние работим срещу общественото здраве. Ако ходим в скафандри, може и да не се заразим. Това обаче на практика не позволява да съществуваме като общество. Затова трябва да има баланс между медицинско обоснованите мерки за защита на общественото здраве и индивидуалните свободи, като те не бива да се противопоставят. Тези мерки целят да съхраним свободите на максимален брой хора, а не да нарушаваме свободите на когото и да е.

- Балансът постигнат ли е в момента?

- Със сигурност не е. От моя гледна точка правата на много хора са нарушени, защото те трябва да влязат или ще влязат в болница, ще боледуват тежко, животът им ще бъде поставен в риск. Дори най-същностното право - правото на живот, за някои хора е накърнено от други хора, които не искат заедно да защитаваме общественото здраве.

Фактът, че България е втора в света по смъртност на милион население е в резултат на това неглижиране на медицински обоснованите мерки. Това не е нещо, започнало с началото на пандемията, а дълъг процес, започнал отдавна. В нашата държава не се говори за обществено здраве, за профилактични мерки, за здравословното израстване на нашите деца, за това те да не са с наднормено тегло, заседнал начин на живот, да няма свръх употреба на алкохол, на опиати, на наркотични вещества, да няма толкова много тютюнопушене. Всички тези мерки са настроени към общественото здраве. Пандемията добави към това нуждата от маски, дистанция и дезинфекция. Както навсякъде се пуши и се продават цигари на малолетни, така и сега продължава процесът на неглижиране на нашето обществено здраве, а после се чудим защо сме една от най-болните държави в Европа. Този факт има предистория и идва от систематичното неглижиране на темата обществено здраве, на мерките, на структурите, които могат да се занимават с обществено здраве.

Допреди пандемията не съм сигурен колко хора знаеха какво значи РЗИ. Сега някои хора научиха какво е РЗИ, а голяма част от хората, които работят в РЗИ, са на пределна възраст, някои са в надпенсионна възраст. Причината за това е, че РЗИ е една неглижирана система, в която не влизат млади кадри, защото няма мотивация те да влязат там - заплатите са ниски, няма кариерно развитие. Това са систематични проблеми от десетилетия насам, просто пандемията ги извади на повърхността.

- Как очаквате пандемията да се развие в близките дни - днес видяхме рекорд, повече от 7000 новозаразени?

- Рекорд, който беше ясен още от миналата седмица, когато два пъти имахме минирекорди от 6700 заразени. Днес се потвърди това, което миналата седмица беше ясно, че ще се случи и то ще продължи да се случва.

В същия този ден пред парламента имаше голям митинг, свързан с това да няма мерки за ограничаване на заболеваемостта. Живеем в някаква много шизофренична действителност, в която реалността за двама души, които виждат едни и същи факти, е напълно различна за единия и за другия. За съжаление няма авторитети, които могат да кажат: “Хора, спрете се за малко, чуйте за какво става въпрос”.

Чуваемостта е изключително ниска и това е посято още от самото начало на пандемията. Тогава една немалка част от медиите търсеха баланс на мненията, без да се интересуват от баланса на фактите. Допусна се да отравят общественото мнение хора, чиито интереси бяха точно разколебаването на мерките за обществено здраве, за запазване живота и здравето на хората. Сега отброяваме резултатите от това поведение. В началото, водени от идеята да има плурализъм на мненията, което е абсолютно задължително, всъщност имахме плурализъм на фактите - едни хора си измисляха факти и ги споделяха, а те не отговарят на реалността. И до момента има хора, които споделят абсолютно неистински “факти”.

Ще дам и конкретен пример: преди няколко дни направих изявление от трибуната на Народното събрание и показах на моите колеги депутати доказателства за това, че зеленият сертификат работи, доказателства за това, че ваксинацията намалява трансмисията - тоест заразяването на други хора, с 60%. Това са факти, които са неоспорими - това са научни факти. Въпреки това едни хора продължават да говорят, че сертифиактите са недоказани и неработещи, че и ваксинираните разпространяват болестта точно толкова, колкото и неваксинираните. Тези твърдения не отговарят на истината. Те обаче се разпространяват, включително от парламентарната трибуна. И след като разпространяващите ги са чули фактите и им е дадена възможност да се запознаят с документите, но продължават, значи, че тези хора не са разбрали казаното, а продължават да настояват с гледната си точка, която не е основана на факти. Това е умишлено изкривяване на фактите с някакви краткосрочни популистки политически цели.

- Говорейки за ваксинацията и разпространението на вируса, мислите ли, че фалшивите зелени сертификати може да изкривяват статистиката за заболели и починали ваксинирани?

- Не мисля, че може, а мисля, че го правят. Това не е хипотеза - ние знаем, че има хора с фалшиви сертификати, но не знаем процента. A понеже не знаем какъв е процентът, всички статистики, които имаме на заболелите и починали на базата на ваксинираност, която се удостоверява с този сертификат, всъщност не могат да бъдат категорични просто защото не знаем какъв процент от хората, които се водят за ваксинирани, реално са.

При всички положения хората, които желаят да се предпазят, би следвало да приемат двуетапен цикъл на ваксиниция. Тоест с ваксините, които са двудозови - те осигуряват истинска защита, както и бустериране с тези ваксини. Еднодозовата ваксина осигурява доста по-ниско ниво на имунен отговор и защита. Хората, които се ваксинират с еднодозова ваксина, обикновено имат за цел или бързо да получат сертификат, или да се водят ваксинирани, което увеличава съмнението дали хората, ваксинирани с еднодозова ваксина, са всъщност реално ваксинирани. Това не е толкова трудно да се установи, стига част от тези хора да се съгласят да бъдат изследвани антителата им.

Ако ние изследваме 100 човека, ваксинирани с еднодозова ваксина, веднага можем да видим какъв процент от тях имат количество антитела, което отговаря на нивата на ваксиниран човек. Така бихме могли да обективизираме данните, макар и много трудно, защото изследването е доброволен акт. Не можем да принудим когото и да е било да се изследва. Очаква се хората, които не са минали през истински ваксинален курс, да не са особено желаещи да бъдат изследвани и поради тази причина да няма как да реализираме подобно проучване, което поне да ни покаже какъв процент от сертификатите са валидни.

- Какво ни казват научните данни относно бустерна доза три месеца след поставяне на втора доза?

- Първоначално бустерното ваксиниране беше разрешено 180 дни след втората доза - тоест шест месеца след втора доза. Този срок беше намален на базата на научни данни. Ваксините са разработени за първоначалния вариант. Новите варианти са малко по-различни, поради което ефикасността на ваксините пада доста по-бързо. Стандартна двудозова ваксинация, направена преди повече от три-четири месеца, реално не защитава нито от “Делта”, нито от “Омикрон”. Стандартна ваксинация плюс бустерна доза поне за два-три месеца защитава и от “Омикрон”, макар че ваксината не е създадена за него. Поради тази причина от Европейската агенция по лекарствата, от Световната здравна организация и от нашите здравни власти се взе мотивираното решение срокът да се намали на три месеца. Това генерира достатъчно високо ниво на имунен отговор, който да защитава хората с бустер в рамките на 3-4 месеца след поставянето му, включително и от новия вариант “Омикрон”.

- Казахте, че реалността за двама души, които виждат едни и същи факти, е различна, говорихме за разделението в обществото. Има ли някаква панацея за ситуацията у нас?

- Малко е късно да направим нещо радикално. Това, което можем да направим и за което настоявах още в миналия парламент, е напоителна и професионално направена информационна кампания. Целта е хората да могат наистина да разберат за какво става въпрос, тези, които са объркани, да имат надежден източник на информация, тези, които се страхуват, да бъде премахнат страхът им. Когато говоря по тази тема, много често намирам неразбиране, защото ми отговарят, че от две години говорим за коронавируса и това е факт. Говорим толкова много, че всъщност истинските проблеми остават скрити под купища думи по темата, но те не са същностни, не са такива, че хората да разберат важните неща за пандемията и какво представлява общественото здраве.

Направих едно мини проучване в социалните мрежи в затворена лекарска група, като попитах кой е отговорен за общественото здраве. 60% от колегите, които бяха попитани, отговориха, че общественото здраве зависи от индивида, от пациента - нещо, което е напълно погрешно. Общественото здраве са редица технически и организационни мерки, провеждани от държавата. Държавата е отговорна за общественото здраве, индивидите са отговорни за собственото си здраве. Държавата обаче трябва да направи така, че индивидите да знаят какво значи да предпазят собственото си здраве, особено при такъв вариант на вирус, за който ние вече знаем достатъчно. Знаем, че за да спрем пандемията, трябва да имаме нива на групов имунитет, които да надвишават много стандартните цифри от 70%. Причината за това е, че вирусът мутира бързо, че има висока трансмисивност - много висок процент на заразяване.

Ако четем само в учебниците, няма да намерим информация. Трябва да следим какво се случва в последните публикации по темата и да следим науката буквално ежедневно. Когато аз завършвах медицина преди доста години - през 80-те години на миналия век, много се говореше по темата инфекции, включително вирусни инфекции. Тогава, за да се удвои информацията, която се трупаше по темата, бяха необходими 10 години. Към днешна дата медицинската информация, по която и да е тема, включително и изключително по темата коронавирус, се удвоява в рамките на 30 до 60 дни. Това обърква немалка част от хората, а може би и част от специалистите просто защото ако довчера се е знаело едно нещо, днес науката е доказала, че то не е толкова ефикасно или трябва да бъде направено по различен начин.

Така например в началото беше въпрос дали да има, или да няма маски. Първоначалните данни показваха, че маските не са толкова ефикасни, след което по-големите, по-съвременните и по-добре направените проучвания показваха, че FFP3 маските намаляват вероятността от заразяване с 40%. Това е нещо много лесно, неинвазивно и много бързо успява да намали скоростта на разпространение на инфекцията. Има много други такива примери.

- Тестването на учениците би ли могло да помогне за намаляване скоростта?

Тестването е смислен подход, когато то е масово и се прави с достатъчно чувствителни тестове, които да могат да хванат случаите, преди тестваните да са проявили симптоми. Бързите антигенни тестове, които правим в момента, са предназначени, когато дойде пациент с хрема и висока температура, медицинските кадри, на местата, където практикуват, да могат да изследват това коронавирус ли е, грип ли е или е нещо друго - тоест използват се, когато човек вече е развил симптоми.

Развитието на симптомите минава през голямо количество вируси, които се намножават в дихателните ни пътища. Ако тестваме с тестове, които изискват високо ниво на вирусен товар - тоест достатъчно много намножаващи се вируси, то би трябвало да тестваме симптоматични хора. Когато тестваме несимптоматични хора, вероятността да хванем положителен тест, не е особено голяма. В училище трябва да използваме най-чувствителните достъпни тестове. Това, за съжаление, защото не са евтини, са PCR тестовете. Те са най-чувствителните тестове - златният стандарт за това да преценим дали един човек е с носителство на вируси в дихателната система, или не - дори когато този човек е асимптомен. PCR тестове се позитивират 2-3 дни преди да се появят симптомите. Бързите антигенни тестове се позитивират обикновено с появата на симптомите.

Тези особености на стратегиите за тестване трябва да се консултират със специалисти, за да могат да се направят най-добрите и най-ефективните подходи при тестването. Понякога това, което се прави, е под напора на общественото мнение. И особено когато то не е запознато, може да бъде използвано за взимане на несъвсем разумни решения. Трябва да се слуша мнението на специалистите, на които това им е работата, то да има по-голямата тежест, вместо да правим една или друга мярка чисто популистки.

Ние например въведохме тестването на антитела като основание за български зелен сертификат. Зеленият сертификат има европейски критерии за издаване, към които ние добавихме допълнителни критерии. Те целяха да се разшири обхватът, защото малко хора бяха ваксинирани, малко хора бяха доказано преболедували. Само на тяхна база зеленият сертификат щеше да покрие около 20-25% от българското население. Поради тази причина се въведоха допълнителни критерии, удължиха се сроковете на валидност - все неща, които не бяха достатъчно научно обосновани. Науката говореше различни неща - например, че не можем да предвидим какъв е рискът за пациента на базата на антитела. Ако ние не можем да предвидим риска, а зеленият сертификат е инструмент за оценка на риска, то няма смисъл да добавяме този компонент към зеления сертификат.

Редица подобни неща се случиха и продължават да се случват под напора на това, че една значителна част от нашата общност, наречена България, не иска да се съгласи с факта, че трябва да пазим общественото здраве и смята, че индивидуалните права са по-висши от правата на всички ни. Индивидуалните права свършват там, където те започват да засягат правата на други хора. Моето право стига само дотам, където то започва да накърнява правото на някого другиго - било то правото на свобода, правото на придвижване, правото на обществено мнение. Ако моите права засягат някого другиго, те престават да бъдат мои права и се превръщат в нещо различно и изродено. Трябва да боравим много внимателно с термина “моите права”, когато става въпрос за общности в каквито ние живеем. Ние живеем в общество и правата ни спират там, където биха могли да накърнят живота и здравето на другите членове на нашата общност.