Невиждано в нито една война: зоната на смъртта в Украйна

Украинските войници често прекарват месеци в изолирани зони на фронта, където отстояват позициите си. За да ги напуснат, трябва да изминат километри под рояци от дронове в небето над тях.

Чани и двамата му другари от батальона "Алкатраз" към 93-та бригада са издържали 130 дни в мазето на разрушена къща в Източна Украйна, удържайки позицията си. След изтощителен двудневен поход и 17-18 километра под рояци от дронове в небето и мини в земята, тримата бойци успяват да се доберат невредими до Дружкивка в Донецка област, пише германската обществена медия АРД.

"Да стигнеш до позициите или да ги напуснеш е много трудно", разказва Чани пред коресподентката на АРД Ребека Барт. Мъжете трябвало да внимават къде стъпват, за да не се натъкнат на някоя мина. Налагало се и постоянно да слухтят за дронове и при нужда бързо да потърсят укритие. Движели са се много предпазливо на разстояние от няколко метра един от друг през дългата километри ничия земя на фронта в Украйна.

"Вече никой не се учудва, че един войник прекарва до шест месеца на фронта", казва военният експерт Микола Белесков. В така наречената "зона на смъртта" - широка няколко километра ивица земя - пехотинците са до голяма степен оставени на произвола на съдбата и могат да разчитат само на себе си. През това време дронове ги снабдяват само с най-необходимото - храна, вода и муниции.

Опитите за ротация не винаги са успешни

Доставките обаче не стигат винаги до войниците. Наскоро снимки на силно измършавели войници предизвикаха сензация в Украйна. В отговор на това началникът на армията Олександър Сирски нареди войниците да се сменят на позициите си най-много след два месеца.

На практика обаче това е нереалистично, смятат войници и експерти. "Опитът да се извършват по-чести ротации може да доведе до загубата на повече хора", предупреждава Белесков. Два пъти е имало опити Чани и другарите му да бъдат сменени "При първия един от нас беше ранен от атакуващ дрон, вторият опит също се провали. Чак третият беше успешен", разказва Чани.

"Изпращането на войници на дадена позиция е много голямо предизвикателство", потвърждава и Микола Белесков. Той уточнява, че това може да отнеме до седмица и е свързано със значителни рискове за всички, участващи в операцията, и най-вече за самите войници, пише АРД.

"Зоната на смъртта"

Миналата година украинското министерство на отбраната обяви създаването на така наречената "зона на смъртта" с цел нито един руски войник да не може да напредва незабелязано по фронта. Резултатът е прозрачно бойно поле, на което всяко движение на земята може да бъде наблюдавано.

В "зоната на смъртта" условията са изключително тежки: мъжете се мият само с мокри кърпички или със специално разработени сухи душове. Ако няма мазе, където да се скрият, на войниците им се налага да копаят с ръце малки укрития. "Да седите двама души в такива укрития в продължение на четири месеца е катастрофално“, разказва Чани, който е оцелял след две такива изтощителни мисии.

А от дроновете над главите им всъщност ги предпазва само лошото време. Големи сражения с участието на много войници практически вече не се водят. Вместо това руски и украински войници се придвижват на малки групички из "зоната на смъртта".

Трупове, заравяни сред боклука

И Чани, и другарите му са били атакувани няколко пъти на своите позиции. От въздуха украински дронове наблюдават движенията на руските войници, а техните пилоти предупреждават войниците на терен. "Причаках го долу на позицията с автомат и веднага го застрелях", разказва Чани за една от тези атаки.

Мъжете вземат документите, радиостанцията, оръжието и боеприпасите на убития руски войник, преди да скрият трупа му - на няколко метра от мазето, под храстите на една редица дървета, където вече лежат труповете на други войници. "Покрихме го с боклуци и отломки от разрушени къщи, за да не видят руснаците къде ги причакваме", разказва Чани.

Условията няма да бъдат подобрени скоро

Украйна понастоящем почти няма възможности да подобри тежките условия на войниците на фронта, смята военният експерт Микола Белесков. "Това, което виждаме в момента, не се е случвало нито през Първата, нито през Втората световна война", твърди той. Тогава ничията земя е била широка няколкостотин метра, а зад нея са се намирали отбранителни линии.

При постоянно наблюдение и непрекъснат обстрел е невъзможно да се изградят подходящи укрепени позиции. Също така липсва персонал, който да обслужва и поддържа такива съоръжения. "Често само между 5 и 10 души отговарят за един километър от фронта", обяснява Белесков.

Експертите смятат, че е по-безопасно войниците да се задържат по-дълго на позициите си, а заповедта на Сирски се възприема по-скоро като символичен акт. "Оттеглянето ни от позициите беше много трудно", спомня си Чани. "Бяхме обградени, навсякъде имаше руснаци. Движехме се бавно - от ред дървета към следващия ред дървета, опитвайки се да се крием от дроновете", обяснява той.

Без войници на терен не може

Изтеглянето им продължило два дни. През първия ден те изминали само пет километра. Движели се само когато не чували дронове над главите си.

“Технологичното развитие най-вероятно ще доведе до това, че в бъдеще ще трябва да разполагаме все по-малко войници в тази зона“, смята Микола Бьелесков. Но напълно без хора на фронта не може. Присъствието им маркира фронтовата линия и територията под украински контрол, казва още военният наблюдател пред АРД.