Дългогодишният мит за климатика в колата, който увеличава разхода на гориво, остава една от най-дълбоко вкоренените истории в автомобилния фолклор, предавана от поколение на поколение шофьори. Макар тази автомобилна легенда да е възникнала от реални инженерни факти от епохата на тежките, паразитни компресори с карбураторни двигатели от 70-те и 80-те години, съвременните системи за термично управление напълно пренаписаха физиката на охлаждането в купето.
Да се принуждавате да се потите през лятната жега, за да спестите няколко милилитра гориво, е компромис, коренящ се в стари стереотипи, а не в действителни телеметрични данни, тъй като съвременната инженерна мисъл в областта на задвижващите системи е намалила това някога тежко паразитно натоварване до незначително ниво.
В традиционна конфигурация компресорът на климатика разчита на ремък, често свързан директно с коляновия вал на двигателя, който изтегля част от въртящия момент на двигателя, за да нагнети хладилния агент и да задвижи цикъла на охлаждане. Когато автомобилът работи на празен ход, това натоварване предизвиква леко, автоматично повишение на оборотите на двигателя, за да се поддържа стабилността, докато на магистралата изисква двигателят да работи малко по-усилено, за да поддържа скоростта на движение. В бързо разрастващия се сектор на електрическите автомобили елементът на вътрешното горене е напълно премахнат, като високоволтови батерии изпращат постоянен ток към високоефективен компресор, безпроблемно заменяйки малък процент от общия пробег с комфорт в кабината, без да се използва и капка изкопаемо гориво.
Когато се подлагат на строги лабораторни тестове от международни контролни органи като Американската агенция за опазване на околната среда (EPA) и европейската ADAC, реалната финансова тежест от използването на съвременна климатична система е далеч по-малка от драматичните истории, разказвани в интернет форумите. При средни цикли на шофиране съвременната климатична система увеличава разхода на гориво само с 0,2 до 0,5 литра на 100 километра. Тежестта на този разход зависи силно от работния обем под капака. Компактен градски автомобил с малък 1,0-литров атмосферен двигател ще усети по-остро паразитното натоварване на компресора, като горивната му ефективност ще спадне с до десет процента в градски условия с често спиране и потегляне. От друга страна, при модерен четирицилиндров двигател с турбокомпресор или V6 двигател с голям работен обем, загубата при работа е практически незабележима, като се колебае между три до пет процента.
Класическата контрамярка, популяризирана от шофьорите, които се съобразяват с бюджета си, а именно изключване на климатика и отваряне на прозорците, всъщност има обратен ефект поради законите на динамиката на течностите. Макар отварянето на прозорците да може да доведе до незначително повишаване на ефективността при бавно движение или в тежки задръствания, финансовата сметка се обръща напълно, веднага щом автомобилът излезе от градските граници и ускори над 60 км/ч. При скорости по магистралата отворените прозорци разрушават аеродинамичния профил на автомобила, превръщайки купето в парашут с голямо съпротивление, който принуждава двигателя да изразходва значително повече гориво, за да се движи, отколкото компресорът на климатика би изисквал.
В крайна сметка, съвременната автомобилна архитектура е превърнала този класически стереотип в нещо без значение. Автомобилите от премиум и среден клас вече се предлагат стандартно с интелигентни компресори с променлив работен обем, които непрекъснато променят вътрешния си ход въз основа на данни за околната среда в реално време, извличайки само точното количество механична енергия, необходимо за поддържане на зададената температура в интериора, вместо да работят на пълна мощност. Хибридните задвижващи системи правят тази ефективност още по-голяма, като напълно отделят охладителния кръг от ремъка на спомагателните агрегати, за да работят с локализирана мощност от електродвигателя по време на фазите на движение по инерция или забавяне. Психологическото усещане за бавна реакция на педала на газта при по-старите автомобили може да поддържа легендата жива, но съвременните инженерни данни доказват, че поддържането на прохлада вече не е лукс, който опразва портфейла.