Гордата радиаторна решетка и многото хром напомнят на доброто старо време. През 80-те години и европейският пазар би се заинтригувал от подобна лимузина. Джипките все още бяха само за ловци, а Желязната завеса тежеше на мястото си. Без проблеми Nissan Cedric би могъл да съперничи на Volkswagen Santana, Ford Granada или Toyota Cressida.
Лимузината с френско име обаче не успява да се домогне до Европа. Или поне не в този си вид. Предшественици на 4.69-метровия автомобил от 70-те и 80-те отбелязват известни продажби под марката Datsun. В родината Япония обаче масово се ползва от бизнесмените в големите градове. В тези случаи Cedric и модела-близнак Gloria се предлагат и с удължена база.
Днес добре облечените бизнесмени в Токио, Осака и Хирошима се возят в германски луксозни лимузини. BMW 7, Audi A8 и Mercedes-Benz S-klasse са по-предпочитани от японските мениджъри дори от огромните американски SUV. А ако трябва да е нещо родно, обикновено избират Toyota Crown, която явно единствена успява да вдигне японското знаме в луксозния сегмент. При такситата обаче от 1960 насам за комфорта на пътниците основно се грижи Nissan Cedric.
Производството на цивилната версия е преустановено през 2004, когато и десетото поколение спира да вълнува особено купувачите. Последното поколение на такси-модификацията пък е представено през 1987 (обозначение Y31) и до ден днешен е обичайното такси в страната. Промени по автомобила почти няма, а най-значителната може би е смяната на черния цвят с червен или жълт.
Шофьорът, с бели ръкавици и шапка, седи отпред вдясно и се наслаждава на комфорта на четиристепенен автоматик. Разбира се, повечето собственици на такива таксита не са се примирили със скучния дизайн и са доукрасили максимално автомобилите си. Любим аксесоар са белите калъфи за седалките, които отпред покриват областта около раменете и подглавниците, а отзад цялата седалка. Особено практична екстра в токийския трафик е възможността за отваряне на задната лява врата от мястото на водача.Японските клиенти ценят този комфорт от години. Независимо дали се вози в Шитамачи, стария град на Токио, или квартал Асакуса. “Nissan Cedric са половината таксита в Токио”, споделя Джузепе Кавальо от Nissan.
Първите метри в това такси ясно доказват, че с него е най-добре да се пътува само в града. Cedric е оборудван с двулитров четирицилиндров мотор, който развива 85 к.с. и едва 167 Нм. На теория максималната скорост би трябвало да достига 160 км/ч. В пренаселения град естествено никой не изпробва това. В Nissan Cedric човек предпочита да се вози бавно. Заради мекото окачване и тесните гуми, дори в японските екшън-филми не дават “спортни” роли на този модел.
Вместо това 1.4-тонната лимузина си позволява по-рядко да тормози портфейла на собственика си. “Базовата модификация като такси не струва повече от 11 000 евро”, казва Кавальо. С екстри като бели калъфи за седалките, салон от изкуствена кожа и огромен екран за навигацията и DVD-то цената може да достигне 15 000 евро. Двигателят задължително работи и на газ, като разходът е девет литра на 100 километра.
Благодарение на 2.74-метровата база пътниците в Cedric седят удобно. Но размерите на седалките не са замислени за европейски пасажери. Шофьорът живее на работното си място и се грижи за него, така че дори след многогодишна експлоатация всичко в купето е като ново.
Водачът и пътниците разполагат с климатична система, подглавници и рядко използваните електрически стъкла. На мястото до водача отпред вляво в реални условия не сядат клиенти. Там обикновено не поставят ел. повдигач на стъклото и подглавник - за по-добра видимост.
Петър Иванов