На пазарен успех в Европа се радват крайно ограничен брой американски автомобили. Допреди няколко години щатските производители просто не се интересуваха от тукашните купувачи, пък и честно казано не бяха в състояние да отговорят на изискванията им. Изключение от правилото бе само Chrysler. Концернът пробва да пробие на Стария континент още от 60-те години с поредица от търговски авантюри като покупката на Simca и сливането с Daimler-Benz. Най-сериозния си европейски удар обаче янките направиха в началото на 90-те, когато се изхитриха да започнат производството на бестселъра Voyager на местна почва. Миниванът се сглобяваше в австрийския град Грац от 1991 до 2007 г., което не само ги улесни във финансово-логистичен план, а и бе предпоставка за съществен скок в качеството на изработката. Chrysler успя да осъществи плановете си, макар и само частично. Австрийските "пътешественици" винаги са били доста по-изпипани от американските и канадски "оригинали", но трудно мерят сили с европейската конкуренция. Това не попречи на Voyager да реализира колосални за американски автомобил продажби в Европа и да се превърне в един от най-тачените модели в сегмента.
Четвъртото поколие на внушителния щатски ван продължи традициите през 2001 г., въпреки че не се харчеше толкова добре, колкото предшественика си. Както и в миналото конструкторите бяха заложили на щедри габарити, разточително оборудване и мощни двигатели. Последният "австрийски" Voyager (европейските версии на петата генерация от 2007 г. се произвеждат в Онтарио, Канада) изкушава и с някои конструктивни хитрини като системата Stow''n Go, която позволява пълното сгъване на всички задни седалки в пода и образуването на товарен отсек с обем над 4 000 литра. Ванът има модификация със задвижване на четирите колела, произвежда се във варианти с до 8 места и общо взето предлага всичко, от което би имало нужда едно голямо семейство.
Наред с несъмнените преимущества, за Voyager IV би било леко пресилено да се говори като за нов модел. По същество представлява силно модернизирана версия на предшественика от 1995 г. и запазва някои негови откровено архаични черти като зависимото задно окачване с ресори. Остава също толкова неудобен за шофиране в градски условия - особено модификацията с дълга база Grand, а макар и подобрено, от качеството на изработката определено има какво да се желае. Четвъртото поколение разполага с по-солидна подготовка на
каросерията
срещу корозия, която се срещаше често по ръбовете на панелите при по-стария модел. За строго профилиран семеен автомобил обаче Voyager постига направо катастрофални резултати в краш тестовете на EuroNCAP. При изпитанията на модела през 2007 г. американският ван успя да натрупа едва точка и половина от пет възможни, което го прави един от най-опасните при челен удар автомобили в този клас.
Бордовата електроника и електрическите системи никога не са били сред силните страни на Voyager и четвъртата генерация не прави изключение. Ситуацията се усложнява още повече заради нарастналото количество помощници в сравнение с миналото. Щателната проверка на всеки един от тях при оглед може да спести маса главоболия. Това оправдава напълно средствата, отделени за прегледа в специализиран сервиз. Сканирането на електронните "мозъци" би разкрило всякакви пробиви в работоспособността на системите. Особено внимание заслужава модулът на еърбеговете, чието активиране в миналото веднага би станало ясно.
В миналото Voyager понасяше доста критики за изработката и материалите в
салона
Четвъртата генерация на модела отбелязва значителен напредък в това отношение, но от качеството на сглобката все още има какво да се желае, а в пряко сравнение с някои представители на европейската школа ванът на Chrysler отстъпва чувствително. Американецът компенсира недостатъците си с направо необятен простор в интериора и неподражаем стил, присъщ само на земляците му.
По разбираеми причини на вторичния пазар преобладават модификациите на Voyager с по-скромни
мотори
На първо място по популярност е 2.5-литровият турбодизел със 142/143 к.с. При осъвременяването на модела през 2004 г. го заменя агрегат с обем 2.8 литра и мощност 150 к.с. По-новият мотор определено печели повече точки по показателите темперамент и експлоатационни характеристики, но пък тези модификации излизат доста по-скъпо. Предимствата на двата нафтови двигателя са ясни. Не бива обаче да се забравя, че ниският разход би компенсирал разликата в цената след доста километри, което поставя някои въпросителни върху рентабилността на покупката. Освен това повечето дизелови "пътешественици" са навъртели сериозен пробег и ремонти тепърва им предстоят, а в случая с Voyager те не са никак евтини.
От друга страна, с подходящата подготовка (АГУ) експлоатационните разходи по базовия 2.4-литров бензинов мотор (147 к.с., 152 в САЩ) могат да бъдат напълно конкурентни на нафтовите версии. Потеклото на този 4-цилиндров двигател може да се проследи чак до времената, когато Chrysler бе собственик на Lamborghini (оригиналът на цилиндровата глава с два разпределителни вала е проектиран именно от италианците) и разполага със съвсем приемлив ресурс. За жалост не понася никак добре температурните натоварвания, а прегрявалите екземпляри съвсем не са рядкост. В най-добрия случай се разминава със смяна на гарнитура, а в най-лошия - със скъп ремонт на главата. Доста по-издръжлив е 3.3-литровият V6 със 174 к.с. (182 за американския пазар). При правилна поддръжка той показва забележителен запас от здравина и освен това за разлика от малкия двигател газоразпределителният му механизъм се задвижва не от ремък, а от верига. Тя служи дълго и смяна заедно с обтягащите ролки се налага едва след 200-250 000 км. При 2.4-литровия агрегат операцията трябва да се извършва на всеки 80-100 000.
Voyager IV се оборудва и с още един двигател. 3.8-литровите модификации с мощност 218 коня обаче не са доставяни официално в Европа и практически не се намират на вторичния пазар. Покупката на внесен от Щатите ван с такъв мотор е авантюра с твърде неясни последици.
Особено богат избор на
трансмисии
при модела няма. Механика се среща само при базовите версии, а автоматиците с четири преваки преобладават. Основно правило при експоатацията на такава скоростна кетия е щадящият стил на шофиране. Автоматиците на Voyager не понасят особено добре резките стартове и състезателите са застрашени от скорошна поправка, за каквато американците дори са предвили специален ремонтен комплект. Залог за дълъг живот е навременната смяна на маслото в автоматика (на 20-30 000 км), като при това се използва препоръчителната смазка на Mopar.
Версията на Voyager с двойно предаване може лесно да мине за идеалната семейна кола, стига да се брояха множеството недостатъци на системата. Става дума не за здравината є, а за силно завишения разход на гориво и скъпата поддръжка. Задният мост на тези модификации няма нищо общо с колите с предно предаване, изисква периодична смяна на маслото в диференциала, резервните части за окачването са скъпи и дефицитни, а и степента на износване по правило е по-висока.
От своя страна стандартните Voyager-и с една задвижваша ос имат изключително опростена
ходова част
в която практически няма какво да се строши. При нормален стил на шофиране от смяна на 50 000 обикновено имат нужда само втулките на стабилизатора. Откровено слабо място са само лагерите на главините. По-сериозни капиталовложения обаче обикновено се налагат едва след навъртането на 100-130 000 км, когато степента на износване на носачи, тампони и т.н. изчерпва докрай ресурса на детайлите.
Chrysler Voyager определено не спада към най-качествените предложения в класа на минивановете. Въпреки това моделът се ползва с доста широка популярност заради практичността, вместителния си луксозен салон и не на последно място заради нетипичния си стил. Цените на употребяваните екземпляри също са плюс в досието на американеца от Грац.
СПРАВКА ЗА МОДЕЛА
Chrysler Voyager (RG)
ИСТОРИЯ
| Март 2001 | Започват продажбите на четвъртото поколение Chrysler Voyager в Европа. Ванът се предлага с бензинови двигатели с обем 2.4 и 3.3 литра (147 и 174 к.с.) и 2.5-литров турбодизел (142/143 к.с.). |
|
Март 2004 |
Моделът е подложен на лека модернизация. Изнемени са радиаторната решетка и други дребни детайли. Дизеловият мотор отстъпва място на по-мощен агрегат с обем 2.8 литра и 150 коня |
ЦЕНИ НА РЕЗЕРВНИ ЧАСТИ
| Двигател (без оборудване) |
7 300 EUR |
| Скоростна кутия (механична) | 2 300 EUR |
| Динамо | 450 EUR |
| Стартер | 670 EUR |
| Водна помпа | 280 EUR |
| Ауспух (без катализатор) | 580 EUR |
| Спирачни дискове (2 бр. предни) | 250 EUR |
| Накладки (предни дискови) | 100 EUR |
| Фар (комплект) |
280 EUR |
| Преден калник | 450 EUR |
Цените са за оригинални резервни части по справочника Eurotax Schwacke /без ДДС/ за модел Chrysler Voyager 2.5 CRD /142 к. с./, произведен през 2001 г.