Mercedes-Benz S-Klasse W126 вероятно е последният модел, за който човек би помислил при споменаването на "Париж-Дакар". Това бяло купе 560 SEC може да изглежда като реквизит от филм за "Лудия Макс", но всъщност е съвсем реален участник в най-прочутия рали маратон през 1987 г.
Автомобилът е построен на шаси от 280 GE, върху което е монтирана каросерия от композитния материал GPK (подобен на фибростъкло). Двигателят е V-образен осмак M117 с обем 5.6 литра и мощност според различните източници 300 или 425 к.с. Съчетан е с тристепенна автоматична трансмисия от 450 SL.
Мостовете също са от G-Klasse, при това допълнително подсилени за тежките изпитания през пустинята. Тъй като по идея трябва да покрива огромни разстояния, а двигателят не жали горивото, резервоарът има обем 200 литра.
Конструкцията изобилства от интересни решения. За подобен автомобил контролът на налягането в гумите е от ключово значение. Компресорът на системата, която осигурява въздух, обаче няма бутилка. Вместо това надлъжните греди на рамата са запечатани херметично и въздухът се нагнетява в тях.
По непотвърдени данни от този автомобил са произведени две бройки. Единият - с пилот Брюно дьо Монтегю - приключва участието си на "Париж-Дакар" 1987 г. заради повреда в скоростната кутия. През 2006-а бялата S-Klasse отново се пробва в "Ралито на фараоните" без успех. Съдбата на втората кола е неизвестна.