Развитието на електромобилите бележи сериозен напредък още в начало на 90-те години. Катализатор на тези нагласи става един закон в Калифорния, според който поне 2% от колите в щата трябва да са с нулеви вредни емисии.
GM се отнася доста повърхностно към изискването и пуска злополучният EV1. Германците от BMW обаче възлагат задачата на BMW Technik, които разработват един невероятен за времето си четириместен електромобил.
Той се нарича Е1, автономният му пробег е 250 километра, а чрез специално зарядно колата се зарежда за 2 часа. Електромобилът е оборудван с далеч по-неефективните батерии, които са на основата на натриев сулфат.
Капацитетът на батерията е 19.2 кВч и въпреки по-старите технологии, Е1 превъзхожда възможностите на сегашното BMW i3. Тайната се крие в уникална аеродинамична форма и в тегло, което е под тон - 900 кг.
Мощността на BMW E1 е само 45 коня, а максималният въртящ момент е 150 Нм. Електромобилът съвсем не е бил най-бързият, но пък скоростта му е била отлична за градско шофиране. Предвиждало се е малкосерийно производство.
Редица неблагоприятни събития обаче решават съдбата на модела. Първо, чиновниците от Мюнхен заявяват, че развитието на тези технологии ще е много скъпо за концерна и второ - единият от прототипите се самозапалва на зарядната станция.