Nissan отдавна се ползва с реномето на един от най-солидните производители на автомобили с повишена проходимост. Легендарният Patrol се спряга едва ли не като синоним на понятието "всъдеход" редом с другия японски колос Toyota Land Cruiser. В началото на 80-те години на миналия век обаче моделите с повишена проходимост все по-устойчиво навлязоха в големите градове и чутовните им постижения извън пътя престанаха да имат чак такова значение. На пазара отначало се появиха пътнически версии на популярните сред фермерите пикапи с двойно предаване, а не след дълго и все по-луксозни представители на т.нар. средна категория джипове. Логично в пионери на новия клас се превърнаха двете японски фирми с най-сериозен опит в производството на всъдеходи Toyota и Nissan. Инженерите на първата на бърза ръка преработиха пикапа си Hi-Lux на Hi-Surf, еволюирал малко по-късно във 4Runner, а сънародниците им сториха същото с тогавашния си аналог Navara. Така през август 1986 г. на бял свят се пръкна Terrano (WD 21-type), познат също под американския си псевдоним Pathfinder.
Първоначално новият всъдеход се предлага само с каросерия с три врати, но през 1989-а на пазара е предложен също така и удължен вариант с пет. Независимо от модификацията обаче, Terrano винаги е привличал интереса на купувачите и се радва на огромна популярност до ден-днешен благодарение на здравината, експлоатационния ресурс и относително евтината си поддръжка. Неслучайно моделът продължава да се произвежда паралелно с наследника си Terrano II и близнака му Ford Maverick цели четири години.
Симпатиите на клиентите печели също многофункционалността на японеца, който се държи еднакво добре както на пътя, така и извън него.
Подобно на повечето си "земляци", Terrano може да се похвали с изключително грамотно проектирана и качествено изработена
каросерия
Джипката естествено отстъпва на ергономията си на обикновените лимузини - особено във варианта с три врати, достъпът до чийто салон е доста затруднен заради високия под. Който търси изисканост и лукс, също трябва да се ориентира към друг тип автомобил. Интериорът е типичен пример за японски дизайн от средата на 80-те - никакви излишества, само най-необходимото. Две основни критики могат да се чуят от почти всеки собственик на Terrano. Първата е свързана с позицията на водача, която е меко казано неудобна въпреки многобройните регулировки на седалките и кормилната колонка. Педалите са разположени прекалено близо, не остава място за краката и след няколко минути зад волана човек е обзет от натрапчиво желание да слезе, за да се разкърши. Вторият проблем засяга вентилационната система на автомобила. Въздухозаборникът й често се запушва от листа и пухчета, което я прави абсолютно безполезна в студено време. През есено-зимния сезон пък под стелките често кондензира вода, което е изключително благоприятна предпоставка за възникване на ръждиви "гнезда".
Иначе корозията рядко засяга Terrano. Само при някои от най-възрастните екземпляри могат да се открият засегнати прагове, врата на багажника, под в задната част и предни калници. С времето се износват уплътненията на вратите и стоповете, но в общи линии купето рядко създава грижи.
С мощната си рама, двустепенна раздатъчна кутия и блокировка на задния диференциал Terrano напълно отговаря на съвременните представи за автомобил с повишена проходимост, макар че моделът трудно мери сили с истински всъдеходи като батко си Patrol. Преди покупка
трансмисията
трябва да се огледа грижливо на канал. По скоростната и раздатъчната кутия не бива да има маслени петна. Същото естествено важи за картера и двата моста. Особено внимание изискват автоматичните муфи в главините на предния мост. Изправността им се проверява лесно на разкалян или заснежен терен. При включване на предния мост след леко прищракване и двете колела трябва да завъртят без се чува тракане или виене. Неестествените шумове говорят или за непълно зацепване на муфите, или за бъдеща солидна инвестиция в нови. Важно е да се помни също, че за изключване на предния мост не е достатъчно преминаване в режим 2H. Автомобилът трябва да измине няколко метра назад, за да се отключат зъбните колела.
Някои версии на Terrano са оборудвани със заден диференциал с повишено триене LSD (Limited Slip Differential). Освен по щампата с тези три букви на задния му капак, наличието му може да се установи с вдигане на задния мост на крик и завъртане на едно от колелата на нулева предавка. Ако другото колело се задвижи в обратна посока или задният мост е обикновен, или диференциалът е сдал багажа. Използването на специално предназначени за диференциалите с повишено триене масла е задължитело.
По адрес на силовото предаване и
окачването
на Terrano рядко се чуват критики. Ресурсът им е огромен и състоянието им зависи единствено от грижите на предишния собственик. Така например ако избраният автомобил е обут в ефектни широки гуми, ходовата част почти сигурно ще се нуждае най-малко от освежаващ ремонт. Надеждността на окачването се дължи до голяма степен на простота проверена с времето конструкция. Шарнирите по правило издържат поне 100 000 км дори при душманско юркане по дупките, тампоните започват да се обаждат към 150 хил., а при периодична регулировка и смазване лагерите безпроблемно изкарват до 200 хил. Последната цифра нерядко е валидна и за оригиналните амортисьори, които много собственици заменят с газови в името на по-високата устойчивост при високи скорости. В редки случаи дефекти показват редукторът на предния мост и шарнирните съединения. Навременното смазване на 10-ина хил. км лесно предотвратява такива проблеми.
Класическо е и задното окачване на Terrano. Състои се от четири надлъжни реактивни щанги, една напречна и стабилизатор на напречната устойчивост. Леко плуване на "кърмата" на всъдехода започва да се усеща едва след 100 000 км - първи признак за износване на окачването. При покупка трябва да се останови степента на амортизация в зависимост от това колко занася задницата и по възможност (след съответния отбив от цената) да се заменят всички десет щанги. Операцията не е евтина, но спестява бъдещи грижи за поне още 100 хил. км.
Напълно съпоставима по безпроблемност е и
спирачната система
на Terrano. В това отношение японецът демонстрира отлични качества дори без наличието на ABS, макар че такива екземпляри се срещат крайно рядко. Оригинални предни накладки издържат около 30 хил. км, а задните са практически вечни - до 200-250 хил.
Изборът от
двигатели
за моделите с повишена проходимост в сравнение с обикновените автомобили по правило не е особено богат. За сметка на това двигателите на Terrano са си извоювали репутацията на надеждни и непретенциозни машини, което само добавя още точки в актива на японския джип. Гамата се състои от един турбодизел с обем 2.7 литра (99 к.с.) и два бензинови мотора - 2 400-кубиков с мощност 103 к.с. и V-образен шестак със 148 коня. Дизелакът и малкият бензинов агрегат разполагат с приблизително еднакви експлоатационни характеристики, но повечето почитатели на модела отдават предпочитанията си на "печката". Освен с по-ниския разход на гориво, 2.7-литровият турбодизел може да се похвали и с по-спокоен ход. "Черешката на сладоледа" разбира се е трилитровият шестцилиндров двигател, макар че разходът му не е по джоба на всеки.
Единственият недостатък на трилитровия V-образен шестак е високият разход на гориво
Дизеловите версии на Terrano се срещат доста по-рядко от бензиновите. През 80-те отношението към "печките" не е особено топло, от което купувачите в крайна сметка само губят. Дизеловият мотор демонстрира внушителен ресурс, като проблеми в рамките на 200 хил. рядко засягат и "периферните" възли - компресор, подгряващи свещи и т.н. Със същата надеждност впечатляват и бензиновите агрегати, за които не е рядкост и пробег от 400-500 хил. км. Рецептата за такова дълголетие е банална - своевременна замяна на ангренажния ремък при големия мотор (газоразпределителният механизъм на 2.4-литровия се задвижва от верига, на което се дължи и по-шумната му работа), масло, филтри и свещи. При съблюдаването на тези препоръки единствената грижа, която могат да създадат бензиновите двигатели, е течът на масло от семерингите на коляновия вал - особено предния. Това представлява добър повод за пазарене с продавача.
Покупката на Nissan Terrano носи рискове само ако автомобилът не е ползван по предназначение или без да се съблюдават правилата за експлоатацията му. Силно амортизираните екземпляри се познават лесно по проблемите в трансмисията, нараненият под на колата, а понякога и по самото наличие на офроуд атрибути по външността..
Димитър Димитров
avtomitak@avto.bg