Търсенето на най-добрата батерия за електрически превозни средства продължава и Stellantis вярва, че може би е открила промяна в технологията на литиево-серните батерии. Макар че твърденията за пробив в областта на батериите са чести, сътрудничеството на Stellantis с базираната в Тексас компания Zeta Energy изглежда е довело до обещаваща разработка: литиево-сярна батерия, предназначена за серийни автомобили до 2030 г.
Тази нова технология за батерии обещава значителни предимства в сравнение с настоящите литиево-йонни батерии. Stellantis твърди, че тя има потенциал да намали наполовина цената на kWh, да увеличи скоростта на бързо зареждане с 50% и да намали значително теглото.
Ключовият показател е гравиметричната енергийна плътност - количеството енергия, съхранявано за единица тегло. Сегашните литиево-йонни батерии предлагат различна енергийна плътност в зависимост от състава си. Два често срещани типа са литиево-желязо-фосфатни (LFP) и никел-манган-кобалтови (NMC). Батериите NMC предлагат по-висока енергийна плътност, докато батериите LFP обикновено се считат за по-безопасни, по-дълготрайни и използват по-малко проблематични за околната среда материали. Целта на литиево-серните батерии е да предоставят най-доброто от двата свята, като същевременно премахнат необходимостта от никел, манган, кобалт и графит.
Основната разлика се крие в химията на катода (положителен електрод) и анода (отрицателен електрод). Съществуващите литиево-йонни батерии за електрически превозни средства използват аноди на основата на графит и катоди, изработени от различни материали. Катодът на Zeta Energy е базиран на материали от сулфуризиран въглерод, за които се твърди, че са по-стабилни и предлагат по-добри характеристики в сравнение с катодите на метална основа.
Анодът също представлява значителен напредък. В ранните прототипи на литиеви батерии са използвани метални литиеви аноди, които теоретично позволяват свръхбързо зареждане и висока енергийна плътност. Основен недостатък обаче е образуването на дендрити - подобни на пипала структури, които могат да израснат от анода и да проникнат през разделителната мембрана, причинявайки къси съединения и повреда на батерията. В литиево-сярната батерия се използват метални аноди, изработени от вертикално подредени въглеродни нанотръбички, пълни с литиеви йони. Тези нанотръбички са проектирани така, че да предотвратяват образуването на дендрити.
Като се има предвид, че батерията може да съставлява до 40 % от цената на електромобила, тази нова технология има потенциала да намали драстично цените на електромобилите.
Интересно е, че Stellantis също така току-що обяви създаването на съвместно предприятие на стойност 3,4 млрд. паунда с CATL за изграждане на завод за батерии LFP в Сарагоса, Испания. Този нов завод ще подкрепи съществуващата стратегия на Stellantis за „двойна химия“, която предвижда използването на батерии LFP и NMC в автомобилите.