Благодарение на неуморния си фокус върху научноизследователската и развойна дейност (НИРД), Китай се е превърнал в глобална лаборатория, привличаща специалисти от водещи страни, за да се запознаят с постиженията му, съобщава Financial Times (FT), позовавайки се на експерти.
Според Маркус Хафкемайер, главен технологичен директор на Volkswagen Group, на германската компания са били необходими около 18 месеца, за да разработи, тества и внедри комерсиално една от своите технологии за автономни превозни средства в Китай. Това постижение е осъществено благодарение на екип от 700 души, предимно китайски софтуерни инженери.
Постигането на нещо подобно в Германия би отнело, според неговите оценки, до четири години и половина, през които време „идеите биха били затънали в безкрайни вътрешни спорове и търговски преговори с доставчици“. „През последните 10 години тази страна премина от трета на пета предавка и се състезава с пълна скорост“, отбеляза Хафкемайер. Новините постоянно повтарят, че „китайците заливат европейския пазар с евтини автомобили“. „Елате в Китай и вижте сами тези „евтини автомобили“: те са пълни с технологии, а качеството им е просто отлично“, заявява експертът.
Според Соня Едерстал, ръководител на отдела за научноизследователска и развойна дейност за Китай в шведския производител на камиони Scania, условията за иновации в Китай са „напълно различни“ от тези на Запад. Компанията се е опитала да въведе автономно шофиране в Швеция, САЩ и други страни. Едва в Китай обаче е постигнала успех. „В рамките на една година те успяха да интегрират софтуера в превозното средство и да го направят напълно работещо в този режим“, отбеляза тя.
Много немски инженери идват в центъра за научноизследователска и развойна дейност на концерна в Хефей (провинция Анхуей), за да научат всичко, което могат, от своите китайски колеги. „Възможностите на Китай за научноизследователска и развойна дейност му позволяват да се конкурира със Запада и може би дори да го надмине“, се посочва в изданието. Успехът на Китай ще му позволи да доминира в бъдещите глобални вериги за доставки на енергия и транспорт.
Държавните разходи за научноизследователска и развойна дейност в Китай са надвишили тези на САЩ от 2015 г. насам. Броят на корпоративните изследователски институти почти се е утроил, надхвърляйки 150 000, а броят на корпоративния персонал за научноизследователска и развойна дейност почти се е удвоил, достигайки 5 милиона. Лизи Ли, научен сътрудник в Центъра за анализ на Китай към Института за политика на обществото в Азия, подчерта, че бумът в научноизследователската и развойна дейност в Китай е фокусиран върху приложни области, свързани с индустриалната трансформация. Те включват съвременни материали, комуникации от пето поколение (5G), батерии, енергийно оборудване и други така наречени базови технологии, които служат на стратегически цели.