Не могат да се очакват чудеса в събираемостта на приходите от Агенция "Митници" след смяната на ръководството ѝ. Това заяви пред БНР Руслан Стефанов от Центъра за изследване на демокрацията.
Гледайки данните за потреблението в България и за перспективите за растеж, и с години натрупаните проблеми, едва ли може да се очаква, че някой в оставащото време до края на годината може да направи чудеса от геройство, посочи Стефанов
По думите му, „ако трябва да разделим причините за липсата на приходи или за недостатъчното приходи в бюджета за тази година, аз бих казал, че поне половината от тази дупка, за която се говори, е лош разчет и то залагане на по-големи приходи, отколкото може да се очаква”.
„Някъде над 200 милиона от този минус, който гледаме, може би се дължи и на допълнително забавяне на ръста в следствие на проблемите около КТБ във второто тримесечие. Останалите може би 200 до 400 милиона можем да търсим в по-лошата работа на приходните агенции, като в никакъв случай не бих отбелязал агенция "Митници" като основна причина за спада в приходите”, категоричен бе Стефанов.
Според него отговорността за ниската събираемост на приходите трябва да се сподели и от НАП. Значение има и слабото потребление миналата година, както и честите кадрови смени в "Митници".
„Ако се подобри работата на приходните агенции, можем да разчитаме на едни допълнителни от 200 до 400 милиона лв. повече в сравнение с това как до момента вървят приходите, но това до голяма степен зависи и от здравето на икономиката. Бих заложил в по-голяма част на тези икономически процеси за ръста, отколкото на смяната на един или друг ръководител в агенциите”, смята експертът.
Контрабандата е дългосрочен проблем, който не се решава, отбеляза Стефанов. Отчита се и покачване на административната корупция. Стефанов коментира и лансираната наскоро идеята за сливане на НАП и Агенция "Митници": „Не мисля, че това ще има някакъв ефект върху събираемостта, ефективността на агенциите, ако се осъществи едно механично сливане. Ако се направи с идеята за някаква реформа, с някакви по-ясни дългосрочни цели, говорим, разбира се, за три до пет години, така както беше направено преди време 2001-2005 година реформата в приходната агенция, тогава можем да очакваме някакъв ефект.”