Ползите от еврозоната не успяват да компенсират проблема с корупцията в България

Присъединяването на България към еврозоната несъмнено е голям плюс за европейските компании, които биха желали да инвестират в България. Правенето на бизнес ще е далеч по-лесно след 1 януари 2026 г., категорични са икономисти. Приемането на еврото е силен сигнал за стабилност и надеждност към международните и финансови пазари.

Единната европейска валута е „добре дошла“ за търговията между България и останалите членки в еврозоната, тъй като това означава по-ниски разходи и по-малко административна тежест, допълват анализатори.

Сложната икономическа обстановка в световен мащаб и пренареждането на силите, на което сме свидетели, обаче плаши предприемачите и те предпочитат да заемат изчаквателна позиция. Това до голяма степен неглижира плюсовете от приемането на страната ни в еврозоната именно в този момент.

Прякото влияние на световните и местни икономически промени се доказва и от резултатите на австрийските компании, които развиват бизнес в България. Според 41% от тях се наблюдава влошаване на икономическия климат в света. Почти същият е и процента, които оценяват, че и българската икономика бележи влошаване - 40%. Еднакъв е процентът на компаниите, които не наблюдават промяна в икономическата ситуация и в света, и у нас през последните 12 месеца – 42%.

Инвеститорите не са оптимисти и за идните 12 месеца. Между 25% и 30% смятат, че ще има влошаване по света и у нас, а около 50% са на мнение, че няма да има промяна.

За последната година австрийски инвестиции почти липсват. 60% от установилите се на българския пазар австрийски компании не са реализирали нови вложения през 2025 г., а при 17% се наблюдава „влошаване“ на този показател. За съжаление, 56% не планират и през 2026 г. да увеличат инвестициите си у нас, а 17% планират да ги намалят. Едва 26% планират увеличаване на вложенията през новата година.

Австрийските инвеститори в България отчитат влошаване на политическата стабилност – 56%, намаляване на предвидимостта на икономическата политика – 60%.

Влошаване има и по отношение на обществените поръчки – 59% и на публичното финансиране – 56%. Близо 67% отчитат като негатив инфраструктурата у нас.

Работата ръка продължава да е проблем. 47% определят като лоша картината свързана с наличието на квалифицирана работна ръка. Истината е, че разходите за труд вече не са сред основните предимства на българската икономика. „Всъщност над 50% от австрийските мениджъри посочват, че разходите за труд вече не са конкурентно предимство. През последните 4 години заплатите са се увеличили средно с над 60%“, призна Филип Купфер, търговския съветник към посолството на Австрия и ръководител на Advantage Austria.

Недостигът на работна ръка може да се окаже едно от най-сериозните препятствия пред по-нататъшното развитие на българската икономика. „Не става въпрос само за квалифицирана работна сила, а за работна сила като цяло. Проблемът може да бъде преодолян по няколко начита. Първият е да се инвестира в автоматизация и дигитализация, особено в производството, за да се намали нуждата от хора. Вторият е миграцията – все по-често при посещения в компании виждам служители от Централна Азия – Узбекистан, Таджикистан и други, дори от по-далечни региони“, казва Купфер.

Влошаване, според австрийския бизнес, има и при покупателната сила, където половината от анкетираните компании отчитат такова. Това, от своя страна води и до снижаване на изискванията за качество – 45%.

Корупцията, както при германския, така и при австрийския бизнес, който реализира инвестиции у нас продължава за поредна година да е сред основните проблеми на България. На следващо място е бюрокрацията, а след нея се нарежда инфраструктурата.

Към третото тримесечие на 2025 австрийските инвестиции в България възлизат на около 5322 млрд. EUR, което прави страната втория по важност чуждестранен инвеститор у нас.